Вашата колекция е празна
Сред картините на Митко Лалев
Ангели разхождат се на пръсти.
С тях пристигат сякаш всички мъртви –
Свещ за всички живи да запалят…
(Елка Няголова)
Когато Ели написа това четиристишие, Митко беше все още сред нас. То стана мото на последните му две изложби в "Кавалет". Стиховете се редяха, изписани сред картините, като старинни сигнатури. Митко се усмихваше с присъщата му вглъбеност и притеснителност. Не обичаше да е в центъра на човешкото внимание и суета. Винаги съм мислил и вярвал, че е прероден български зограф, който следва тихо и неотклонно отредената му мисия. Димитър Лалев беше сред ПОСОЧЕНИТЕ. Изстрадваше житейските си драми в аскетична самота. Болезнени катарзиси, след които картините му ставаха по-сакрални и светли, като молитвени изповеди. Митко беше сеяч на светлината. В творбите му тя струи от невидими кътчета и пространства, и рисува меките овали на сводове и колонади, на животни и хора. Самите архетипове на Митко Лалев са прозирни, с което засилват натрапчиво усещането за духовната си същност. Картините му са като епизоди от стенописите на старинна, изоставена църква, през порутения покрив на която Бог изпраща милостива светлина.
Имахме една мечта: аз да построя с ръцете си малък параклис, а Митко да го изрисува. Съдбата реши друго. Но в драматичните дни на тази пролет ненадейно някой почука на вратата на въображението ми и ме запита: "А невъзможен ли е този параклис?" Не зная дали беше духът на Митко, но за няколко дни събрах десетина картини и отделих кътче от Дом "Кавалет", където ги подредих. Помогна ми синът ни Валерий, който пази в сърцето си спомена за Митко Лалев и ревностно събира в колекцията си негови картини.
Това не са просто десетина творби на художника с кавалетни и големи формати, а са точно тези, с които да преминем по Божията пътека в светлите и свети дни на Възкресението. Като молитва за изцеление на болния и греховен свят.
Сакралните наративи на Митко Лалев са далеч от буквалността и са наситени с метафори и алегории. Във времената на човешки трагедии и преселения мъжете водят стадата, а жените носят в глинени съдове ЖИВА ВОДА, без която няма продължение. Архангел Гавраил се появява като знамение, за да донесе вестта за раждането на СПАСИТЕЛЯ на този объркан свят. Но зад притихналата, непорочна Дева е нейната сянка, изпълнена с драматично предчувствие. Сълзите ѝ на радост ще се смесят един ден с кървавите сълзи на свидния ѝ син.
Виждал съм множество интерпретации на тема "СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО", но картината на Митко Лалев е вълнуваща. Всъщност, това е нощта на бягството в Египет.След поклонението на влъхвите при Богородица, цар Ирод заповядва да убият всички малки момченца до 2-годишна възраст. Каква тежка карма за човечеството! Небесен ангел казва на Мария и Йосиф да бягат с невръстния Христос. Младенецът спи върху гърба на ослица. Тази, с която един ден ще влезе в Йерусалим, а множеството ще го обкичва с палмови клонки и с възгласи "Осанна!" (Слава, Спасителю).
ХРИСТОС е СВЕТЛИНА и ВСЕЛЮБОВ! Художникът използва белия гълъб от Стария завет като символ на чистотата и съвършенството на Христовите послания. Той е сгушен в дланите на извечните ЖЕНА И МЪЖ, които единствено могат да продължат вселенския феномен, наречен ЖИВОТ.
"ОПЛАКВАНЕ" е най-малката по формат „икона“ в този параклис. Но може би най-въздействащата. Мълчаливият диалог между разпънатия Христос и двете Марии – Богородица и Мария Магдалена, е пропит със скръб. Женските фигури са изящно стилизирани в духа на православната иконография. Христос е без трънен венец. Той е за живите, крещящи на площада на човечеството "Разпни го!".
Митко Лалев извежда символа на ВЪЗКРЕСЕНИЕТО като ангелска пролет, в която небесните пратеници се вият подобно на птици-закрилници над земята. Всичко е в нюанси на зеленото, като надежда за ново начало. Ангелите пеят химна на живота, който продължава с Божието опрощение и благодат. Младенецът в голямото платно "СЕМЕЙСТВО" е символ на това продължение. Идиличната сцена е окъпана в прародителска, топла светлина. БОГ нашепва: "Обичайте се!"
Така на стените на малкия параклис, изписан от Митко Лалев, се завърта вечното колело на живота, с трънливия път на Христос и неговото Възкресение, с човешките трагедии, душевни колизии и духовни стремления. Творбите на Митко са били винаги послания, ненатрапчиви, но въздействащи и вълнуващи. Те излъчват смирение и хармонична красота, такава, каквато сам Бог ни е завещал.
През тази Великденска пролет, в която светът болезнено изживява своя пореден катарзис и затворен във вавилонската си кула осмисля греховността си, параклисът, който сътворихме с Димитър Лалев е малко убежище за молитва и надежда. И ви уверявам, художникът сам слезе и запали свещите пред иконите...
Април, лето 2020
Валерий Д. Пощаров