Вашата колекция е празна
Изкуството несъмнено е от онези дълготрайни активи, които са доказали своята устойчивост дори в най-тежката инфлация и времена на икономически трусове. Нещо повече - в историята на човечеството империи и цивилизации са изчезвали, но изкуството им е надживявало дори тях. Изкуството се е превърнало не само в стойност за възвисяване на човешкия дух, но и средство, чрез което може да опознаем всички тези изчезнали светове.
Когато купуваме картини, ние...
Митко се усмихваше с присъщата му вглъбеност и притеснителност. Не обичаше да е в центъра на човешкото внимание и суета. Винаги съм мислил и вярвал, че е прероден български зограф, който следва тихо и неотклонно отредената му мисия.
Имахме една мечта: аз да построя с ръцете си малък параклис, а Митко да го изрисува. Съдбата реши друго. Но в драматичните дни на тази пролет ненадейно някой почука на вратата на въображението ми и ме запита: „А невъзможен ли е този параклис?” Не зная дали беше духът на Митко, но за няколко дни събрах десетина картини и отделих кътче от Дом "Кавалет", където ги подредих.
Когато на 18 септември 1944 г. във Варна се ражда Стоимен Стоилов, Втората световна война все още не е завършила. С живота на милиони млади хора човечеството заплаща своите поредни безумия. На морския бряг се появява едно момче, което ще стане художник и драмите на човека ще бъдат негова вълнуваща тема.
Майката на Стоимен – Стефана, е добруджанка. Този регион се слави с богатата си земя и с трудолюбивите хора, които я населяват. Родът на баща му Иван е от Лозенградско и е споделил тежката участ на българските преселници от Източна Тракия. Предполагам, че родителите на Стоимен са дали на първородното си дете това лично име, знаейки, че то означава устойчив, силен, благословен от Бога да оцелява и в най-големите житейски трудности. В основата на името „Стоил“ са също глаголите „стоя“ и „стоически отстоявам“. Животът и съдбата на художника ще покажат, че няма нищо случайно в името и фамилията, които получава и наследява.
Със Стоимен сме в църквата „Св. Николай Чудотворец“. Това е храмът на моряците. Тук ги кръщават и тук ги оплакват в последния им път. След дългите скиталчества по морета и океани, на този бряг е сетният им пристан. Затова пред църквата те са поставили голяма стара котва. За нея са завързали с най-здравия моряшки възел въжетата на кораба, носещ душите им. Не искат никога той да отплава от Варненския залив. Покойният баща на Стоимен е бил морски офицер.
В преддверието на храма се спираме за малко. Стоимен ми посочва надпис сред стенописите. Там са имената на художниците Никола Кожухаров и Петър Михайлов. През 1961 г. те изписват стените на църквата.
„Тези наши класици имат основна роля в покръстването ми във великата религия на изкуството. Невероятно ти звучи, нали? Хайде, започваме разговорите и работата по книгата!“
Като арт мениджър получавам постоянно кандидатури от автори, които желаят да представят и продават творчеството си. Около 200 художници искат да бъдат включени в галерията всяка година.
Пътят за достигане до публиката може да бъде много индивидуален при различните автори, но най-представителния начин за достигане до истинските ценители винаги минава през художествена галерия.
Няма неизстрадан път към съвършенството. Животът на Стоимен Стоилов - и в личен, и в творчески план, е поредното потвърждение на тия извечни максими. Бог подкрепя талантливата му ръка, но му дава и изпитанията, както на всички свои любими същества. Художникът е роден във Варна. В самото сърце на морския град, на уличка зад сегашната община. Баща му е бил морски офицер и е приспивал невръстния си син с разкази за ветровете, бурите и магията на огромната вода, наречена море. А след това в сънищата на момчето е доплувала от хоризонта голяма, праисторическа риба, която е носила на гърба си легенди и приказки за далечни времена. По-късно тя ще стане неизменен персонаж и синоним на творчеството на художника. С хлапетата от махалата Стоимен често е тичал към пристанището, където са акостирали впечатляващите, големи кораби. Но за да се стигне дотам, се минава през едно магично място.
Роден в Германия, в семейството на баща-германец и майка-българка, в ранното си детство той прекарва девет години в София, където баща му е учител. Дори след завръщането си в Родината, той не пропуска година, в която да не се завърне в България. След пенсионирането си, д-р Юде решава да се раздели с колекцията си от изкуство, в името на редица благотворителни инициативи. Последната от тях - продажба на графики в подкрепа на дома за сираци на отец Иван от с. Нови хан. В желанието ми да запозная публиката със същността на това събитие, ще споделя откъси от днешния ми разговор с д-р Юде.
