5 минути за прочитане
50 години по-късно публикуваме четири писма на Васил Иванов, създателят на "Космическата графика", до СБХ и до Тодор Живков, по повод на „забранената“ му първа изложба от цикъла „Космос“. Публикуваме писмата без редакция, като сме си позволили единствено да подчертаем най-интересното.
Прочетете още 
5 минути за прочитане
Различни фигури кръстосват миналите времена на Варна. Но днес е достатъчно да споменем името на Стоимен Стоилов, за да видим ръста на съвременното изкуство и да доведем във Варна целия свят... Да, той – светът, започна да идва тук още преди години, когато се създаде и наложи марката „Варненско графично биенале”. По това време имаше една група – млади тогава художници, които водени от своя – и формален, и неформален лидер – Стоимен Стоилов, привличаха големия свят на световната графика тук, на морския бряг. Чехи и словаци, испанци и французи, унгарци и японци... Цели кохорти от най-добрите в света графици минаваха през Международното биенале на графиката, подреждаха по стените на галерията своите емоционални и мисловни „взривове”, показваха нови техники, а през деня се заседяваха в магнетичната бивша фабрика „Вулкан”...
Прочетете още 
5 минути за прочитане
Преди повече от 20 години едно слабичко, смугло момче, със свенлива усмивка и мечтателни очи, тръгва към София, за да кандидатства в Националната художествена гимназия. Съпровожда го баща му, а е насърчен от учителката си в школата по рисуване в Добрич, която посещава в предходните две години. Радослав вече е чул, че в подобни училища се влиза много трудно и най-често са ти нужни много връзки. Няма такива. Има само това, което Бог му е дал. И възседнал мечтата си да стане художник, се понася по цигански красиво на нея, без седло и юзди.
Прочетете още 
4 минути за прочитане
Емо ми се обади за последно в един горещ юлски ден на това лято. Зарадвах се, че е във Варна и си обещахме да се видим на следващия ден в галерията. Дали не беше дошъл да се сбогува с морето, което толкова му липсваше в последните години, след като се премести в София, по-близо до дъщерите и внуците си. Съдбата му подреди така картите. Снежито, голямата любов и приятел в живота му, си отиде внезапно в един августовски ден преди няколко години. Тя, варненката, беше причината той, балканджията от Габрово, да се засели край брега на морето, да си родят децата и да си нарисуват картините. Деляха едно ателие и един живот. Никой в гилдията не говори само за единия, без да спомене и другия. Голям тандем. Индивидуалности като стил и маниер на живописването, с почти противоположна естетика. Смееха се, че рисуват обърнати с гръб един към друг.
Прочетете още 
2 минути за прочитане
В дългите години на житейско и професионално приятелство имах привилегията да показвам картини на Христо Кралев в Добрич, Варна, София, Виена, Москва, Анаполис, Вашингтон... И да се уверявам непрекъснато в завладяващия универсум на неговите послания, без значение на географската ширина. Той е сред художниците, белязани с таланта си да оставят послания. Превърнал го е в своеобразна мисия. Прави го без шум и суета, толкова присъщи на гилдията. Тези послания са с лесен код, простички и мъдри, като в народна песен, легенда, балада. Денем Христо се рее из полята на родната му Добруджа, а привечер се прибира под стряхата на ателието си. Нощта е време за свещенодействие и вслушване в атавистичните звуци на кръвта. Езичество и християнство, обреди и сакрални сюжети се завъртат около нестинарската жарава.
Прочетете още 
5 минути за прочитане
Братя Райкови са една от безспорните легенди на артистична Варна. Театър „Щурче” е емблема, изграждана и защитена с два живота, с много всеотдайност и любов. Обикалят целия свят с каручката с чергилото, както образно се изразява с една от картините си Дики. А порасналите деца им благодарят за благородната зараза да търсят и обичат изкуството. Двамата близнаци си поделят работата по братски: Ангел, който е режисьор, се занимава с постановките, а Данаил – с декорите, костюмите, куклите. Тази е причината едва в последните 15-ина години Дики да се затвори само с картините си в таванчето на къщата на Галата. Една споделеност, носеща не по-малко магия от работата с децата. Преди време си построи малко ателие в двора, наподобаващо параклисче, за да бъде съвсем сам в изповедите си. Ако отсъстваше от Галата, значи беше в Родопите. И никъде другаде.
Прочетете още 
6 минути за прочитане
На откриването на своята изложба „Акварел, живопис, керамика“ в галерия „Кавалет“ във Варна Стоимен Стоилов обясни на събралите се около него почитатели на неговото изкуство как създава своите картини. Тогава той заяви, че първоначално няма ясна представа как ще изглежда завършената творба. Това твърдение не е кокетиране със зрителя. То само разкрива една страна от творческия подход на художника при изграждане на асоциативен образен свят. Творбите на Стоимен Стоилов представляват композиции в композицията – основните изображения са допълнени с многи изящно разработени детайли, които правят картините богати и поетични. В процеса на работата художникът непрекъснато преизгражда структурата на творбата, като чрез колажи и разнобразяване на фона свързва и обединява основните образи в общо послание.
Прочетете още 
12 минути за прочитане
“Цветовете нощем говорят, цветовете нощем говорят…” Това звучи в съзнанието на Дора докъсно; тази мисъл не и дава да заспи, гони съня от клепачите… А е толкова уморена! Нозете и туптят от “навъртените” през деня километри. Все още я омагьосват невероятните багри и форми, до които се е докоснала. Оня прозорец например, с разсъхнало се от времето и влагата черчеве и със страхотното червено мушкато. (“Боже, какъв цвят! Как си го създал?!”) И тази стреха с накачените под нея царевици и чушки… И тази портичка, леко провиснала от едната страна, със залепената в долния край недовършена пита на диви пчели… Ето, това е мястото. Тук ще се разположат. Ще “откраднат” тази гледка, за да я пренесат върху платната!
Прочетете още 
8 минути за прочитане
Ако в някоя от бургаските кръчми видите художника Георги Баев, той ще е в обкръжението на няколко негови аркадаши. Както казва, това са аверите му от сто години. Никой от тях не е художник или с артистична професия. Но са с широка кройка и с простичка философия: че не можеш да си по-голям от морето и че колкото и да се потиш, не можеш да стигнеш до хоризонта. Сутрин с ароматното кафе се разменят приказки за спорт, политика и разбира се – живи вицове. Джурлата (това е прякорът на Георги Баев от момчешките му години и той го носи с гордост цял живот – като семеен герб) има диабет и си поръчва кафето със захарин. “Келнерката отива да го носи, а аз надигам захарницата и … направо в устата – една хубава доза захар. Ева ако ме види, ще ме убие!” Смее се като момче, което е надхитрило родителите си… Георги Баев е примерът ми за неостаряващия дух.
Прочетете още 
9 минути за прочитане
Добрите очи на Ради Неделчев грееха и от тях надничаше собственото му (съхранено и съхранило го) детство. Мислила съм си, гледайки изкуството му, че детският му поглед не може да се имитира, че обратно - подправеният наивизъм винаги е подправен наивизъм и нищо повече. Убедена съм, че и Ради Неделчев не мисли за всичко това, докато озарен рисува картините си. Готова съм дори да се обзаложа, че докато работи, той се усмихва – не би могло да бъде иначе при този резултат: платната му излъчват доброта и позитивизъм… Толкова хубост, празник за очите и душата, усещане за чистота и надежда не са ме връхлитали от последния прочит на Андерсенова приказка. Разбира се, знаех, че Ради Неделчев има картини в музея “Анри Русо - Митничаря” в Париж, но не този факт ме тласна към началния паралел с именития французин от Анжер. Картините на Ради буквално “избухват” от чисти багри, удобно разположени върху богатите нюанси на бялото. Фигурите му са изчистени от детайли и са композирани върху платната с почти детска смелост и решителност.
Прочетете още 
10 минути за прочитане
Стоимен Стоилов – художникът, който отдавна пътува чрез картините си - сънища през духовното време на България и света. И ако повярваме на Паулу Коелю, че “сънищата не са нищо друго, освен Божията реч”, ще си обясним това пътуване на художника през различните възрасти на човечеството само с вътрешната свобода на действително свободния човек. Такива като него Бог ги посочва с пръст – сякаш сам им изпраща съня, за да си спомнят за Пътя на човека назад… Навярно така се раждат разказвачите на митове. А Стоимен отдавна е натопил своята четка и своето перо тъкмо в митологията. Как ли усеща категорията Време точно такъв човек, който свободно пресича миналото време на човечеството?... Неговите поредици “Митологични мотиви”, “Орфей и Евридика”, “Античен театър” и др. са взрени назад, към миналите културни пластове на тази наша респектиращо стара земя.
Прочетете още 
16 минути за прочитане
Цял един свят, който днес е другаде. Друг е навярно и домът на Лика Янко - не знам, не съм влизала там, откакто я няма. И както често става в живота – зад една врата остана затворена цяла човешка пътека, която свързваше няколко души. Животът и Смъртта не гледат къде стъпват, нито къде забавят крачка и къде спират…Тогава този дом беше жив и винаги пълен с хора. Жива беше Лика, заради която идваха всички, и които тя по един удивително прост и детски начин покоряваше и облъчваше с усмивката си и с винаги удивените си сини очи. Живи бяха още Петър и Данка – брат й и сестра й, с които тя споделяше една голяма тайна – тайната на преселението на рода им от Албания… Баща им беше взел съдбоносното решение. Самата Лика се беше родила в София, “Дондуков”- “Александър Невски”-“Шипка” – това беше нейният малък и голям свят, като се изключат пътуванията преди години с триножник на рамо през Родопите понякога заедно със Славка Денева и Дора Кънчева, друг път – с Олга Вълнарова и Ваня Дечева; като се изключат кратките спирки край морето през лятото, най-често в Созопол и Варна…
Прочетете още 
