0

Вашата колекция е празна

11 Април, 2015

Като арт мениджър получавам постоянно кандидатури от автори, които желаят да представят и продават творчеството си. За съжаление малцина от тях познават неписаните правила, които водят към тази цел. Пътят за достигане до публиката може да бъде много индивидуален при различните автори, но най-представителния начин за достигане до истинските ценители винаги минава през художествена галерия.

Галериите най-често работят с определен кръг от автори и отговорността кои имена ще бъдат представени тежи върху раменете на галериста. Негова е задачата да оформя цялостната художествена концепция на галерията и с това да налага определени стойности. Тези стойности не би следвало да бъдат свързани с личните пристрастия на галериста, а да са израз на задълбочен анализ на художествените процеси.

Художествена критика в България трудно се пише и в действителност този жанр е в голяма степен обречен на неуспех. Често съм искал да изразя критичния си поглед върху определени процеси, или дори върху определени автори, но толкова малко се пише критика, че има твърде много “гении” за развенчаване. Другият проблем на този жанр е в негативния образ, който критикът си изгражда, а в една малка страна като България е много лесно да обидиш някого. Затова считам, че има и по-добър начин за представяне и утвърждаване на ценности.

Галеристът е критик без да пише критика. Той стои твърдо зад позицията си и изгражда една цялостна картина на художествения живот. В тази картина има място и за нови автори, но те трябва ясно да следват досегашната линия, поддържана от галериста. Обикновено той следи отблизо всички процеси и се интересува живо от нови автори, с които да работи. Освен чрез подбора на творци, галеристът изгражда критичната си визия и чрез подбора на самите картини. Той има крайната дума дали дадена творба ще бъде включена в представянето на автора.

Как художниците намират галериста?

Обикновено става обратното - галеристът е този, който открива автора и отправя покана към него. Това често поставя младия художник в омагьосан кръг. Как неговите творби да стигнат до публика и как работата му да бъде забелязана от галерист? Тази стъпка изисква много такт и понякога дългосрочно планиране. Затова ще изложа някои от най-често срещаните грешки, които творците допускат в желанието си да работят с галерист и ще си позволя някои съвети към тези от Вас, които искат да поемат по този път:

 

  1. На първо място трябва да има концептуални прилики между работата на галериста и творчеството на автора. Това е най-лесната стъпка, но и най-често пренебрегвана от художника. Достатъчно е да обърнете внимание с какви автори работи галерията и да се съпоставите с тях. Тук изниква един труден въпрос, чиито отговор не винаги е лесен за приемане. Имат ли същата висота творбите Ви? Ако отговорът е не, то тогава със сигурност ще откриете и друга галерия, която представя автори, близки до Вас.

  2. Много автори тръгват с големи амбиции още в началото. Те се запознават с галериста и на първата среща искат да представят самостоятелна изложба. Повечето галерии имат дългосрочно заложена програма и най-честото извинение, което един такъв художник ще чуе, е, че няма свободни дати за близките една или две години. Правилният подход изисква повече търпение и готовност на автора да вземе участие в някоя обща експозиция.

  3. За да може галеристът да добие цялостна представа за автора и да се ориентира доколко творчеството му се вписва в линията, следвана от него, то той трябва да види повече работи. Много художници представят пред галеристите 2-3 картини и очакват възхищение и моментални откупки. Това не е невъзможно, но е много малко вероятно. За да впечатлиш човек, пред чиито очи са минали десетки хиляди произведения на изкуството, тези 2-3 творби трябва да са изградени в изключително завършен стилов характер, какъвто се наблюдава при някои утвърдени художници в апогея на тяхното творчество. Затова най-добрата възможност е да покажете повече (но подбрани) картини. Запознайте се с галериста, оставете му картичка с Вашия сайт, където има пълно портфолио и го поканете в ателието да види картините на живо.

  4. Всеки творец е и експериментатор. Въпреки това не се гледа с добро око на разностилни художници. Едно е да имаш син и розов период и съвсем друго е да работиш едновременно в различни стилистики. Това подсказва лутанията на твореца, а не неговия широк кръгозор. Подберете само близки по стил и сюжетност творби и ги представете като проект, върху който работите в момента.

  5. Нерядко получавам писма като това:“Представям Ви художника (име). Ако проявите интерес към неговото изкуство, ще се радвам да си сътрудничим! (име) - арт мениджър”. Разбирам желанието на много творци да си придават важност. Егото е важен спътник на всеки истински творец. Въпреки това, писмо като това само подсказва доколко авторът или така самоопределилият се “арт мениджър” познават пазара на изкуство. Художниците нямат импресарио. С редки изключения нямат също така иконом, градинар или дори помощник. Художниците са самотни птици в изкуството си, а Матис до края на живота си си е купувал сам боите. Но художникът има галерист. Тук не казвам, че е лошо някой друг да Ви представи на галериста. Дори би било добре близък до него художник да Ви запознае. Но в никакъв случай не поверявайте личността си в нечии чужди ръце.

  6. Някои творци имат необосновано високи цени. Цената на едно произведение не се определя единствено на базата на собствените му качества, а е сложен процес, в който са намесени и чисто пазарни аспекти. Доверете се на галериста - това е неговата работа и той също би имал интерес да продава скъпо, но това не винаги е възможно.

  7. Накрая ще се спра отново на една пазарна особеност. Живеем в глобален свят, където информацията е лесно достъпна. Не е състоятелно един автор да предлага едно и също произведение на различни цени в България и например в САЩ. Това е много рискован ход, който в крайна сметка е непочтен към тези, които трябва най-много да се ценят от автора - неговите купувачи. Имал съм случаи, в които отказвам да работя с автор, защото американския му галерист не трябва да разбира, че продава 10 пъти по-евтино в България. Това е нелепо. Разбира се, и тук има изключения. Ако авторът живее, твори и продава основно в една страна и отива в друга страна, за да направи своя изложба, то тогава би било проява на добър жест да се съобрази с локалния нисък стандарт. Или ако идва от страна с нисък стандарт и прави изложба в страна, където разходите по самото събитие са много големи, увеличението на цените е оправдано.

 

Валерий В. Пощаров


Оставете коментар

Коментарите се преглеждат от модератор.

ИЗКУСТВО ПО EMAIL?