Детски стъпки по пясъка

Когато на 18 септември 1944 г. във Варна се ражда Стоимен Стоилов, Втората световна война все още не е завършила. С живота на милиони млади хора човечеството заплаща своите поредни безумия. На морския бряг се появява едно момче, което ще стане художник и драмите на човека ще бъдат негова вълнуваща тема.

Майката на Стоимен – Стефана, е добруджанка. Този регион се слави с богатата си земя и с трудолюбивите хора, които я населяват. Родът на баща му Иван е от Лозенградско и е споделил тежката участ на българските преселници от Източна Тракия. Предполагам, че родителите на Стоимен са дали на първородното си дете това лично име, знаейки, че то означава устойчив, силен, благословен от Бога да оцелява и в най-големите житейски трудности. В основата на името „Стоил“ са също глаголите „стоя“ и „стоически отстоявам“. Животът и съдбата на художника ще покажат, че няма нищо случайно в името и фамилията, които получава и наследява.

Със Стоимен сме в църквата „Св. Николай Чудотворец“. Това е храмът на моряците. Тук ги кръщават и тук ги оплакват в последния им път. След дългите скиталчества по морета и океани, на този бряг е сетният им пристан. Затова пред църквата те са поставили голяма стара котва. За нея са завързали с най-здравия моряшки възел въжетата на кораба, носещ душите им. Не искат никога той да отплава от Варненския залив. Покойният баща на Стоимен е бил морски офицер.

В преддверието на храма се спираме за малко. Стоимен ми посочва надпис сред стенописите. Там са имената на художниците Никола Кожухаров и Петър Михайлов. През 1961 г. те изписват стените на църквата.

„Тези наши класици имат основна роля в покръстването ми във великата религия на изкуството. Невероятно ти звучи, нали? Хайде, започваме разговорите и работата по книгата!“