Митко се усмихваше с присъщата му вглъбеност и притеснителност. Не обичаше да е в центъра на човешкото внимание и суета. Винаги съм мислил и вярвал, че е прероден български зограф, който следва тихо и неотклонно отредената му мисия.

Имахме една мечта: аз да построя с ръцете си малък параклис, а Митко да го изрисува. Съдбата  реши друго. Но в драматичните дни на тази пролет ненадейно някой почука на вратата на въображението ми и ме запита: „А невъзможен ли е този параклис?” Не зная дали беше духът на Митко, но за няколко дни събрах десетина картини и отделих кътче от Дом "Кавалет", където ги подредих.

Детски стъпки по пясъка

Когато на 18 септември 1944 г. във Варна се ражда Стоимен Стоилов, Втората световна война все още не е завършила. С живота на милиони млади хора човечеството заплаща своите поредни безумия. На морския бряг се появява едно момче, което ще стане художник и драмите на човека ще бъдат негова вълнуваща тема.

Майката на Стоимен – Стефана, е добруджанка. Този регион се слави с богатата си земя и с трудолюбивите хора, които я населяват. Родът на баща му Иван е от Лозенградско и е споделил тежката участ на българските преселници от Източна Тракия. Предполагам, че родителите на Стоимен са дали на първородното си дете това лично име, знаейки, че то означава устойчив, силен, благословен от Бога да оцелява и в най-големите житейски трудности. В основата на името „Стоил“ са също глаголите „стоя“ и „стоически отстоявам“. Животът и съдбата на художника ще покажат, че няма нищо случайно в името и фамилията, които получава и наследява.