Сто стъпки светлина

„БОГ Е СВЕТЛИНА И ОНЕЗИ,КОИТО ХОДЯТ С НЕГО,ХОДЯТ В СВЕТЛИНАТА…” Из евангелие на Йоана

Във време на тотален обществен и политически хаос, на национален и духовен нихилизъм и обезкостена култура, на господстващи ерзаци и мрачни оракули, един художник ни кани в салоните на Добричката галерия, за да сподели своите „СТО СТЪПКИ СВЕТЛИНА”. За тези, които не познават Христо Кралев, мотото на изложбата ще прозвучи предизвикателно и маниерно. А всъщност, то е сакралното ядро на цялото досегашно творчество на художника. Божието озарение, с което е докоснат всеки земен човек, за да е светъл Пътят му. Но малцина са посочените да раздават светлина и Бог не ни се сърди, че ги наричаме „творци”. Един от тях е Христо Кралев.

Преди близо 50 години той даде своя обет пред живописта и с аскетична всеотдайност ѝ посвети цялата си същност. С необичайна за младостта му мъдрост съгради сред необята на добруджанската земя своя параклис и започна да окачва на белите му стени „иконите” си. С пословична последователност създаде свой идеопластичен език, който го откроява сред хилядите рисуващи като самобитен художник, нямащ аналог в съвременното ни изкуство. И в това той не търсеше маниерност. Стендал беше казал, че не отделя художника от мислителя, както не отделя художествената форма от художествената мисъл. Като отчаян златотърсач, Христо винаги е търсил зрънцето промисъл, което дава същността на феномена, наречен Живот. Скитайки се в добруджанската шир и разговаряйки с птиците, облаците, житата и тревите, той неизменно стига до един вековен, самотен в равнината дъб и започва да разравя корените му. Там, където ревниво е скътана паметта на древната земя и нейните хора, с езическите им обичаи, с християнската им сакралност, с баладичния наниз от празници и ритуали, в които хора, животни и природа са свързани във вселенска хармония. Така върху стените на Христо Кралевия параклис се раждаха нови и нови наративи, наситени с метафори и алегории. Художникът създаде своя космогония, в която оплождащите слънчеви лъчи докосват Земята, за да се родят житата, с които добруджанските мадони ще окичат главите си и ще изпекат хляба насъщен. С праисторическа любов човекът разговаря с животните, а Христовите празници са пропити от виталност и смирение, от патриархална близост и човеколюбие. Редом с неповторимата си иконография Христо Кралев създаде и технология, в която изящната линия на рисунката оформя плитък релеф на изображението. Едно своеобразно Брайлово писмо, с което и слепият би могъл да „прочете” баладите и притчите на Христо Кралев. И защото творбите на художника са апотеозен химн на живота, върху палитрата му обичливо се докосват цветовете на заобикалящата ни природа, на тези, от бабините престилки и черги, на тези, от православната икона. Винаги съм се възхищавал на витражното усещане, което носят работите на художника. На Светлината, която рисува заедно с него и събира многобройните парченца изображения, като в магичен калейдоскоп, от който сетивата започват да болят. Всъщност, нали за светлината ни говори авторът с тази си изложба! Бягайки от салонната кавалетност на картината, Христо Кралев облече изображенията си в необичайни форми, изрисува и условните рамки, за да ни каже, че неговата изразност е естествена и непокварена. В тази изложба виждаме причудливи пластични фрагменти, които носят облагородена декоративност, но най-често допълват художническото послание. („Химн”, „Дървото на живота”, „Зимна песен”) Художникът създаде цикъл от творби, напомнящи домашни олтари, за да подсили екзистенциалното звучене на теми като ПЪТ, ВЯРА, ВЕЧНОСТ.

Свещенодействайки в своя параклис, Христо Кралев остана далече от суетата на артистичните среди и на живота. В най-омерзителното време на подменени ценности и обругани национални икони, на време, в което повечето художници захвърлиха четките си, оправдавайки се с трудното битие, Кралев продължи мисионерски да следва пътя си. С къшей хляб и чаша вино на масата си. Майка Добруджа не е оставила никого гладен. И до днес зиме и лете, през пролет и есен, той броди сред природата, за да си поговори с небето и водата, с ехото на минали животи в кладенците, с библейски пастири, чиито тъжни кавали приспиват земята. Прави го с онази пантеистична посветеност, с която Майсторът е обикалял кюстендилските села и с която Христо Каварналиев се е скитал сред скалите и смокините край Калиакра. След това върху платната им са се родили изповеди, които днес наричаме шедьоври. Разбира се, при Христо Кралев няма буквалност на разказа. Видяното и преживяното е само храна за въображението, което ще роди богато опоетизираните балади.

Всички тези неща изричам с отговорността на човек, който следи развитието на Христо Кралев поне от 40 години. Повече от 30 години имам професионалното удоволствие да бъда галерист на художника и да подредя в моята галерия множество негови изложби, да го представя на публиката във Виена, Москва, САЩ, на колекционери от Норвегия, Австрия, Франция. Привилегия и чест за мен е, че с Христо сме дългогодишни приятели и че ни свързват много спомени, които имат специално място в моята памет. Сред десетките талантливи художници, с които работя, и сред стотиците изложби, които съм подредил, името и творчеството на Христо Кралев се открояват като ярко признание за неговия талант и всеотдайност към живописта. За голямото изкуство няма понятия като „провинция” и „провинциално”. Нима скитайки се край Арл, Ван Гог не нарисува най-вълнуващите си платна? Със своето изкуство Христо Кралев създаде „новата митология” на Добруджа. Затова той и творчеството му са чест не само за град Добрич, но и за цялото ни съвременно изкуство.

Сто стъпки Светлина… Аз бих казал – сто стъпала Светлина. По онази стълбица, която води духа ни към Бог. Бог, чието име Христо Кралев носи с такава мисионерска преданост.

Валерий Д. Пощаров