Вашата колекция е празна
Според експертно заключение N3692/19.08.2016 г., издадено от Национален исторически музей, произведението НЕ е културна ценност и може да бъде търгувано свободно.
идентификатор: 94002
Архив
Антон Митов e роден 1862 г. в Стара Загора. На 19 годишна възраст постъпва във Флорентинската художествена академия при проф. Джузепе Чаранфи. След дипломирането си през 1885 г. Митов пътува из Европа и се запознава с произведенията в галериите и художествените паметници в Париж, Мюнхен и Виена. След завръщането си в България става учител по рисуване в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Той е един от основателите на Държавното рисувателно училище (бъдещата Художествена академия) в София, където от 1896 г. е преподавател, а по - късно професор по история на изкуството. През 1918 г. Митов е избран за дописен член на БАН. Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред трудовете му в областта на художествената критика изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 г. започват да излизат във в. "Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). Автор е на голям брой битови композиции. Привлича го пъстротата и разнообразието на националните костюми, шумните пазарни тълпи. Рисува също пейзажи, портрети, натюрморти. Ярък публицист и добър лектор, Антон Митов е един от най-активните участници в културния живот на страната по това време. Умира 1930 г. в София.
