Вашата колекция е празна
Преди 40 години за пръв път видях творба на Петър Чуклев. Казваше се „Старият клоун” по Шарл Бодлер, изпълнена с графичната техника „суха игла”. Лицето изпито и набраздено от дълбоки бръчки, погледът изразителен, с някаква затаена тъга, дългите пръсти на ръката, чувствено извити нагоре. Онзи, който забавляваше и разсмиваше хората, излъчваше някаква скрита болка и умора от живота.
И днес не мога да обясня чувството, което изпитах тогава. Стоях онемял и потресен от дълбоката човечност на образа. От тогава се привързах към изкуството на Петър Чуклев.
Не е за учудване това, че художникът не е герой на нашето време. Той принадлежи на друго време, може би неслучило се до днес, в което понятия, като нравственост, морал, достойнство в живота и изкуството не са опошлени и девалвирани от публичното кресливо празнодумие и ширещия се повсеместно естраден и телевизионен кич.
Странни същества населяват неговия образен свят. Като ни пренася в една магическа и мистична реалност, Петър Чуклев ни отвежда в едно битие, което има други измерения. Пространството е изпълнено с причудливи персонажи, загадки, гротески, родени от полета на едно невероятно въображение. Петър Чуклев изгражда някакъв свой приказен свят на земни чудеса, изненадваща и пъстра мозайка от образи на магьосници, великани, гноми, шутове, балерини, ренесансови красиви жени, обаятелни нереиди, митични богове, странни животни. Навсякъде откриваме съвършени композиционни решения, филигранно изградени детайли, виртуозни рисунки с изящни, чисти линии.
Петър Чуклев ни представя картини и персонажи от един невидим свят, който изплува пред нас като вълшебна приказка или странен сън. Той е драматичен и ни увлича като изненадваща, непозната игра, но в нея няма жестокост, насилие, брутална еротика. Човечност, любопитство, почуда и очарование ни вдъхват тези неочаквано странни герои.
Боя се да не ме заподозрат в пристрастие към Петър Чуклев, затова ще цитирам големия френски критик, кинорежисьор и писател Жан Мари Дро, отколешен приятел на България и нашата култура.
„Не може да се говори за живото изкуство на България, без да се споменат художниците, които обичам и сред тях бих поставил на първо място Петър Чуклев. Той за мен е художник, със склонност към мистериозното и неговата прецизност на гравюрите го нарежда сред най-добрите в Европа.” Годината е 1980, интервюто е публикувано във в. Литературен фронт”. Още пазя копие от него, а самият Жан-Мари Дро преди две години отново гостува у нас.
Трябваше един чужденец да ни каже това, защото ние, българите често сме скептично недоверчиви, или нещо още по-лошо, към онова, което най-талантливите наши сънародници създават по географските ни ширини и далеч от тях. Вместо да ги похвалим ние ги „награждаваме” с апатично безразличие.
В заключение искам да прибавя още няколко щрихи към казаното за Петър Чуклев. Той е ироничен и самокритичен към онова, което прави. Стреми се да остане незабелязан, чуждото внимание го притеснява. Художникът е скрил мислите и чувствата си в странния свят на своите герои. Те ни гледат многозначително и присмехулно като участници в един спектакъл – уж измислени, а може би близки до реалното. Изпълнени с енергия и жизнерадост, понякога чудати в своите действия, желания и копнежи по непостижимото, обичащи, тъжни или огорчени. Това е огледало на живота с неразгаданите си тайни и необхватното си многообразие. Може би животът прилича на хаос и стълпотворение, но в това състояние има скрита човешка истина, има някаква незрима хармония, която трябва да открием, за да постигнем спокойствие и вяра, смисъл и увереност.
Така се стремя да тълкувам за себе си виденията и прозренията на Петър Чуклев, отразени на белия лист. Нека се вгледаме внимателно в тях, за да разчетем кода на неговите послания.
Георги Шапкаров