0

Вашата колекция е празна

19 март, 2020 3 минути за прочитане

19 МАРТ
ПИСМО ДО ЛИКА ЯНКО...
Адрес: Вселената

Скъпа моя... От години вече не мога да изричам обичайното "Честит Рожден ден" - не е прието да се честити на човек, преминал в онова голямо свободно пространство, в което - надявам се - има повече любов между душите... Не мога да честитя, но можем да те честваме, да припомняме на по-младите за твоето изкуство, което ти доближаваше до естеството на нещата, защото работеше с лекотата и вдъхновението на децата, сякаш вдишваше и издишваше картините си. Така и ние днес - вдишваме ги и задържаме дъх - та да усетим вътре в себе си твоите, а аз мисля - и Божите послания...

...Не можеш да си представиш колко много хора те обичат и търсят твоите картини. Взират се в бялата им магия, навярно интуитивно усещайки, че човек има нужда от пречистване и докосне ли се до твоето БЯЛО, той получава милостта и опрощението...

Днес, много години след тебе, има едно място в интернет - нарича се Фейсбук. Как да ти обясня какво е това?! То е като грамадно село, в което можеш да се изгубиш, което е пренаселено и бъбриво (като всяко земно село), има си стени, но не дувари и покажеш ли се сутрин, всички съседи излизат и започва една гълчава... Тук хората най-често не се познават лично, но общуват, разказват си разни неща, споделят си картини и стихове... Не че в това село самотата е по-малко - говорили сме си с теб - тя е състояние на душата. На високата душа, която търси директно вселената...

Та... тези хора тук са си направили едно смълчано хоро - един за друг хванати, един за друг... А по средата - твоите картини. Като живо огънче, край което играят. И знаеш ли - очите им си приличат. Не ги виждам, но знам. Във всички тези очи има обич към теб, има жажда за Красиво и Бяло... Обещах им преди време да им покажа една твоя картина, за която им разказвах. И ето сега, на Рождения ти ден тази картина ще е огънят, който да ни грее. Отвътре! Там са най-истинските огньове...
Прегръщам душата ти!
Твоя: Е. 

 

 

ЯЙЦЕ ЗА ВЕЛИКДЕН

 

 …Никога не видях тези нейни яйца. Само си ги представям. И ги… преживявам. Веднъж ми разказа за тях, но много пестеливо. Често прекъсваше разказа си…

Внезапно стисна устни, загледана в една точка. После се усмихна:

- Това е отдавна минало. Забравила съм го…

 Не беше го забравила, разбира се. Забравя ли се такова мълчание?! Не, не е доброволно. В някаква степен и го беше наложило Времето. Всъщност, дали е Времето? Не, тя сама. На себе си. След Оная изложба през 1967-а. Първата! Радва и се съвсем закратко. Свалят я почти веднага след откриването. Обвинения във „формализъм” и „авангардизъм”! Сега изглежда смешно и несъстоятелно. Но тогава ученичката на Дечко Узунов и после – на Илия Петров, свива крилете си. Не от боязън, а от обида. И млъква за цели 14 години. Не показва и не предлага свои картини за никакви изложби. Не преглъща обидата – тя засяда като кост в гърлото и… Разбира се, че рисува и през тези 14 години, но никой не вижда картините и. Виждат само нарисуваните от нея яйца, които носи в катедралния храм „Св. Александър Невски”. Работи ги бавно и с упоение. Анонимно, без подпис. Само с душа. Излива в тях собствената си светлина. За хляба работи… Малцина знаят това. Навярно не са сред живите и онези, които са и ги поръчвали.

Смая ме с признанието си – не беше утаила в душата си никакво озлобление:

 - Навярно детски ръчички ще ги държат в ръце, мислех си! Значи, яйцата трябва да светят от обич и чистота! Какво са виновни децата?!

Пътя и разчиства Людмила Живкова. Тя я изважда от изолацията и от тази вътрешна имиграция. Води и дипломати, които полудяват по картините и започват често да я посещават. Работи усилено. Понякога едва дочакват и мокри още картините напускат дома и. А мълчанието? То е завинаги затворено и заключено – като в яйце, което умело пази тайната на живота…

Не мога да се въздържа и ще споделя с вас една кратка своя въздишка, записана в дневника ми и датирана през далечната вече 1995 г.

 

ЯЙЦЕ ЗА ВЕЛИКДЕН

 

На Лика Янко

 

Яйце – душа на живота.

Самотно крило за Великден.

Небето е Божи свод

за светлия сън на Лика.

 

Яйцето рисувано грее –

очаква детските пръсти.

Дали ще си спомня за нея,

човекът, който се кръсти?

 

А всяко яйце е рожба,

картина, прекрачила огън.

Най-празничната изложба,

открита от Господ Бог.

 

Елка Няголова


Оставете коментар

Коментарите се преглеждат от модератор.

ИЗКУСТВО ПО EMAIL?