Георги Митов е роден 1875 г. в Стара Загора. Детството му е свързано с чести боледувания и тежки спомени от опожаряването на Стара Загора. Интересът му към рисуването започва след преместването му във Варна, където се сприятелява с Драган Данаилов. Двамата приятели заминават за Флоренция, където започва италианския период в живота на художника. Там Митов се запознава с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов. Тримата се преместват в Академията в Торино, където по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. Дарбата му се откроява бързо, печели дипломи и награди, а през 1895-1896 г. е удостоен със сребърен медал. В следващите няколко години той навлиза все-по дълбоко в дебрите на психологическия портрет. Завършва с отличие Академията и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио. В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България с разклатено здраве. През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на туберкулоза. В същото време започва интересът към творчество му и негови творби намират своето място на изложби в Париж. Той не успява да преживее дълго тези успехи и умира съвсем млад лятото на 1900 г., ненавършил 25 години. Той оставя сериозно наследство и днес е сочен като един от най-талантливите български портретисти.