Янко Маринов е сред личностите от българското изкуство, които имат много интересна съдба. Роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско, художникът израства в типичната атмосфера на българското село от началото на миналия век. Загубва баща си на 8 годишна възраст и рано влиза в живота със стъпките на свободолюбиво, почти диво момче от село, което явно не търси да се хареса на никого. Свързва се завинаги с рисуването още от трети клас, но още дълго ще носи скромната работническа униформа на ковач, словослагател или въжарски работник по-късно в София, където идва сам на 17 годишна възраст в опит да търси препитанието си. Комунистическите му възгледи и дейност стават причина да бъде арестуван два пъти през 1925 г., а по-късно и изключен от Морското професионално рибарско училище във Варна. Непокорният младеж е дори осъден, но след излежаване на присъдата емигрира в СССР.

В Одеса Янко Маринов успява да реализира детската си мечта и следва в Художественото училище, а след това и в Ленинградската художествена академия. Нападението на Германия над СССР го заварва в Одеса и участва в отбраната на града.

През 1944 г. посветеният в техниките на изкуството автор се завръща в България, като се установява във Варна. Янко Маринов става един от основателите на групата на варненските художници, а след това и един от създателите на Градската художествена галерия във Варна. През годините работи активно основно в жанра на пейзажа и подрежда над 30 самостоятелни изложби, сред които няколко в Италия. Още през социализма именно оттам идват негови колекционери с кораб до Варна, за да купуват негови картини. Преди смъртта си прави голямо дарение от картини на родното си с. Килифарево, където произведенията му намират място в Художествената галерия на Историческия музей. Умира на 94 годишна възраст през 2001 г. във Варна.