Вашата колекция е празна
В картината „Рождество” на Христо Кралев младенецът е с криле. Човекът се ражда като птица, но изкушен от земната суета, често забравя за полета. Малцина обитават недоходното пространство на небето. Наричаме ги „странници”. Те имат великолепната привилегия да наблюдават от птичи поглед вавилонските стълпотворения, възходи и падения, скърби и радости на простоземните. После с перо или четка ни разказват мъдри приказки...Такъв един странник е Христо Кралев. Картините му са пренаселени късчета живот. Въображаем, минал, сегашен, бъдещ. Като отрязани кадри от мировата кинолента. Няма хронология. Дори сезоните могат да се подредят обратно. Защото творенията на Кралев са привлекателно-идеалистичен апотеоз на феномена ЖИВОТ. А той, животът, е извън времето. Бог ни е призовал даго пренесем и продължим. Художникът не ни моли, не ни поучава,а ни благославя да го сторим талантливо и красиво.
В дългите години на житейско и професионално приятелство имах привилегията да показвам картини на Христо Кралев в Добрич, Варна, София, Виена, Москва, Анаполис, Вашингтон... И да се уверявам непрекъснато в завладяващия универсум на неговите послания, без значение на географската ширина. Той е сред художниците, белязани с таланта си да оставят послания. Превърнал го е в своеобразна мисия. Прави го без шум и суета, толкова присъщи на гилдията. Тези послания са с лесен код, простички и мъдри, като в народна песен, легенда, балада. Денем Христо се рее из полята на родната му Добруджа, а привечер се прибира под стряхата на ателието си. Нощта е време за свещенодействие и вслушване в атавистичните звуци на кръвта. Езичество и християнство, обреди и сакрални сюжети се завъртат около нестинарската жарава. Бялото (като при Рождество) платно се изпълва с контурите на хора, животни, култови символи, изящна флоралност. Персонажите са често хиперболизирани, а яркоцветните акценти се редуват със спокойни монохромни участъци. За да зазвучи ритъмът на една магия. Красиво, неравноделно – като в българска песен и танц.
Пантеизмът за Христо Кралев е религия. Има единна същност на живота – от тревичката до човека. Не сме си говорили с него за Рьорих, Николай Райнов, източната мъдрост... Димитър Казаков наричаше себе си „посланик на древни цивилизации и култури”. Христо е от същото ято. Сецесионната му рисунка е надживяла декоративността, а в алхимичната си лаборатория постига изключителния ефект на празничност на цвета, като в емайла. Оригинален визуален език за разказване на мъдри приказки за Доброто...
Валерий Д. Пощаров