Навярно това ще прозвучи странно, но едно от най-честите търсения в интернет, когато хората се интересуват от картини, е "картини за спалня". "Картини за стена" (абсурдна и неправилна формулировка по същността си) също е с много висок процент на заявките и предвид всевъзможните арт инсталации и пърформанси, натрапвани ежедневно от концептуалистите, това е категорична победа за изящните изкуства в своята класическа форма. Но нека се върна на "картини за спалня" - не защото тези творби се експонират по презумция на стена, а защото това търсене събужда някои интересни противоречия, които бих искал да анализирам в контекста на антропологията на изкуството.
Наскоро големият колекционер и мой приятел д-р Ернст Юде сподели с мен любопитен анекдот от живота на немския импресионист Макс Либерман. Ценител на неговото творчество отива при художника и иска от него картина за дома му - творба, която да се вписва добре в новия архитектурен шедьовър на купувача. Либерман му отговаря лаконично, че ако той направи картина за него, ще трябва да поръча на архитекта нов дом за неговото произведение.
Либерман е известен и с други примери, които защитават позицията му на творец. Виден хирург иска от него експресен портрет на жена си, която има рожден ден след броени дни. Либерман му казва:
- Работата Ви завършва със смъртта на Вашите пациенти, но моите портрети ще останат за моя слава или за мой срам.
И отказва поръчката.
Тази позиция не изразява нарцистичното задоволство на един творец. Това е илюстрация на ценностите в нашата цивилизация.
Картините са повече от декорация за интериора. Именно те са тези, които дават живот на едно пространство и го изпълват с енергия. Човек сменя дома си, но носи със себе си колекцията си от произведения на изкуството. Невероятно е как, подреждайки добре познатите си творби в ново жилище, човек вече се чувства у дома си. А имате ли детски спомени за картините вкъщи? Тези фрагменти от детството се вкореняват дълбоко в човешкото съзнание и носят усещане за топлина и уют. Изкуството минава далеч зад границите на утилитарния интериорен дизайн и пренася ценностите си от поколение на поколение.
Ако оставим настрана колекционерската страст към купуване на определени творби, художници или жанрове, то най-сигурното решение за избор на картина е да се оставим на първоначалната емоция, с която ни завладява едно произведение. Не бих препоръчал изборът да се прави спрямо дивана в хола, килима или цвета на стената. Всички тези детайли са преходни спътници в нашия живот. Посланието, което изразява творецът се простира далеч отвъд материалния свят. Внушението му е силно и ще покорява сърцата на децата ни, дори когато нас ни няма. Може да се досетите къде ще бъдат тогава дивана, килима или всичко останало...
Разбира се, когато искаме да създадем един свят на уют и хармония в нашия дом, можем да помислим за това творби от какви жанрове да подредим във всяка от стаите. Така погледнат, този въпрос се свежда по-скоро до едно стилово или жанрово обобщение, което може да ни помогне в избора, както и в аранжирането на съществуваща колекция. Всяко едно произведение е активен участник в диалога със зрителя, то отправя към нас определени нагласи и усещания, които са характерни за различни моменти от нашето ежедневие.
Така например жанрове като голо тяло и пейзаж са особено подходящи за спалня. За кухня и трапезария са интересни натюрмортите и интериорите. За хол това биха били по-големи пейзажи, фигурални композиции или портрети. Портретите също са интересно решение за работен кабинет или офис, макар и за там да са типични повече абстрактните творби. Картини за детска стая могат да бъдат различни фигурални композиции, в които авторите разгръщат мащаба на своята фантазия. Това, разбира се, са най-общи насоки, които за индивидуалния случай могат да бъдат и неподходящи.
Ако все пак се окажем пред труден избор и все още не можем да вземем решение, можем да помислим и от гледна точка на познатите използвани техники. Графиките, в това число офорт, акватинта, суха игла и различни видове гравюри върху метал или дърво, трябва да се експонират на стени, където няма пряка слънчева светлина. Това се отнася с пълна сила и до пастела, както и до повечето техники върху хартия. Продължителното излагане на ултравиолетови лъчи е в състояние да повреди използваните пигменти или дори да доведе до изменения в структурата и цвета на самата хартия. Поради тази причина изброените техники са особено подходящи за коридори или по-тъмни северни стаи.
Живописни техники, които не изискват рамкиране зад стъкло, стоят добре и в светли стаи. Това са основно картини, рисувани с маслени или акрилни бои върху платно или други твърди повърхности като фазер и дърво. Макар и сега да се предлагат качествени стъкла, които не позволяват на светлината да се отразява и да създава бликове, от които не виждаме самите творби, крайният ефект никога не е толкова добър. Фактурата на живописта изисква да бъде непосредствено възприемана, защото често тя е съществен елемент от авторовия стил.
Малкият формат е като поезия във визуалните изкуства. Той не носи декоративно-монументалния характер на големите живописни творби, а изисква специално внимание. Той събужда в зрителя желанието да бъде “прочетен” и предразполага към интимност. Мястото му не е на големи празни стени. Малкият формат стои добре в ниши, на колони, над мебели и като цяло в по-интимни пространства. Добре е да се помества в група с други малки творби.
Средният и голям формат картини имат близки внушения в интериора. Подходящи са за големи стаи и дълги празни стени. За тях е задължителна необходимата дистанция, от която да ги гледаме. В спалнята е нормално да има малко творби с повече въздух между тях, докато за другите стаи добре стои групирането им в близко разположени композиции.
В този ред на мисли, аранжирането на картините представлява сложен композиционен процес, който не може да бъде засегнат в тази статия. Той се подчинява на множество фактори като стилистика, техника, формат, живописни и цветови особености, композиция, осветеност на стените и прочие, като по този начин се засягат на практика всички аспекти на изобразителното изкуство.
И накрая, преди да купите просто някоя “картина за стена”, направете връзка с галерия, която може да Ви консултира професионално. Тези консултации не струват нищо, а могат да Ви ориентират в широкия свят на изкуството. За всички въпроси винаги може да се свържете и с нас!
P.S. Не забравяйте, че всички картини могат да променят лесно мястото си и така да изграждате дома си в хармония с Вас самите.
Валерий В. Пощаров