0

Вашата колекция е празна

19 Април, 2015

Вълчан Петров е от онези художници, за които не са необходими литературни упражнения, за да се изградят легенди около името му. Далеч от шумния обществен ритъм, Вълчан е изградил света си в подножието на Родопите. Тракийският вятър едва носи обърканите песнопения на съвременния човек, а домът му прилича на раннохристиянски храм, построен върху основите на езическо светилище.

Изправен пред дворната порта, човек вижда един дълъг канап, който води към голяма и тежка камбана. Това е звънецът. Чува се далечният глас на Вълчан. След известно чакане той се появява - сади нещо в горния край на градината си.

- Правя картините си с любов - казва Вълчан.

Той не бърза да ги завършва. Работи ги бавно и без да мисли, дали ще ги продава. Радва се на всеки образ, който излиза изпод четката му, защото дори за него той е изненада. Много от картините си той работи с години, а понякога са му нужни месеци, само за да завърши фона на някоя фигурална композиция. Цели цивилизации се раждат и умират в творбите му, а през това време се сменят сезоните в градината му.

Впрочем Вълчан има любими свои картини, с които не иска да се разделя. В тях обикновено той е открил нова живописна техника или друг технологичен процес, който иска да доразвие. Както той казва - “трябва да мога да контролирам процеса”. Всеки детайл за него е важен и най-малкото напукване по керамичните релефи, които почти винаги присъстват в творбите му, е умишлено постигнат ефект.

Не бих искал да правя скучен изкуствоведски анализ на творчеството му, но ще внеса една важно за следващия ми разказ уточнение. Вълчан Петров работи преди всичко смесени техники и то върху смесени повърхности. Основата на едно произведение може да бъде изградена едновременно върху платно, дърво, керамика и метал. Това позволява оформянето на много композиционни центрове или картини в картината. Много от нарисуваните сюжети остават скрити зад малка вратичка в самата работа, като често тези сакрални тайници са сюжетни антиподи: отпред виждаме християнски мотив, а отзад - езически, отпред - каноничен образ на светец, а зад вратичката - битката за душата на светеца, водена между ангели и демони.

Зад една такава вратичка видях образите на негови колекционери, чиито глави бяха обградени в ореоли. Засмях се и му казвам:

- Браво, Вълчане, то меценатите станаха рядкост като светците!

- Не - казва той. Ореолите всъщност са образ на човешката аура, а всички хора имаме аура. Просто не я виждаме.

Всъщност подобно инертно тълкуване на сюжетите му, може да доведе до объркване. Много от фигуралните му композиции, които присъстват като отделни елементи в творбите му, са, както той се изразява “канонични”, но общото с църковните догми би бил единствено изказът, изграден върху дуалистичността на света, в който живеем. Зад този привидно схоластичен прийом стои едно автономно изграждане на посланията, в които артистът отстоява свободата си.

Ако си мислим обаче, че свободата е основна ценност на нашата европейска култура, ще стигнем до други абсурдни противоречия. Неотдавна Вълчан е поканен да представи голяма изложба през януари 2014-та в Европейския съвет в Брюксел. В дните, предшестващи събитието, отговорен бюрократ от институцията изразява несъгласието си да бъдат представени картини, в които присъстват голи тела. Казва, че гърдите им трябва да бъдат закрити. Този нелеп акт на средновековна непросветеност не обижда Вълчан, за когото светът на противоречията е основен вдъхновител. Той използва цялото си богатство от технически средства, за да изгради сутиени от цветя. Изложбата е представена, а пред очите на висшите сановници отГлавна дирекция Култура и Комуникация истината има ново лице - онова неизменно студено излъчване на лицемерен европейски бюрократ. Красотата не е привилегия за всички. Вълчан прибира картините си и сваля сутиените.

Преди близо 15 години Вълчан Петров подрежда друга изложба в красив средновековен замък в един европейски град. На изложбата пристига консул на България, пийва си, хапва си, не казва ни дума за изложбата, не отправя поздрав към автора, а с пълна уста му казва:

- Да те заведа утре по разни евтини магазини?

- Аз съм донесъл скъпи картини - казва Вълчан. Не ме води по евтини магазини, а ми доведи богати колекционери.

За добро или лошо, светът ни е пълен с противоречия, а Вълчан ще черпи вдъхновение от него.


Валерий В. Пощаров


2 коментара

Ралица Врабчева
Ралица Врабчева

22 Март, 2018

Великолепен текст за Вълчан Петров – автор на изключителни творби!

Сил
Сил

13 Март, 2018

Аплодисменти, Валерий! Ако някога стана известен художник бих искала да бъда представена по подобен начин – Истински! :)

Оставете коментар

Коментарите се преглеждат от модератор.

ИЗКУСТВО ПО EMAIL?