Вашата колекция е празна
В дните, в които Човечеството с болка наблюдава на телевизионните екрани вандалското разрушаване на древни паметници на културата в Месопотамия, а в София се вихри махленски скандал след откриването на впечатляваща изложба от тракийските ни съкровища в Лувъра, във Варна се случва нещо ренесансово. Буквално преди няколко дни големият български, а и европейски художник Стоимен Стоилов завърши и подписа две монументални живописни платна (4х4 метра), които вече са разположени във фоайето на стогодишната класическа сграда на Икономическия университет. Те бяха поръчани от ръководството на авторитетното ни учебно заведение, за да се отбележат две юбилейни годишнини- 95 г. Икономически университет и 100 г. от построяването на академичната сграда. Преди един век арх. Никола Лазаров и скулптора Кирил Шиваров създават един от архитектурните шедьоври на Варна. Сега проф. Стоимен Стоилов дойде от Виена и рисува десет месеца двете мащабни композиции, с които „дописва“ красивото дело на своите предшественици. А ръководството на Университета начело с Ректора, проф. Пламен Илиев, вписва своите имена на меценати в историята на учебното заведение, редом с щедрите първосъздатели.
Двете творби авторът е нарекъл: „Алегория на брега“ и „Алегория на морето“. Те са наситени с опоетизирани разкази и сюжети от митологията, историята на траките и космогонията на Богомилите, от красотата на Късния Ренесанс и неговата богата култура, от атавистичните „спомени“ за древния Одесос, оставил ни в наследство една висока духовност. Стоимен Стоилов е куриер на цивилизациите и епохите и бродейки във Времето, той търси висшите проявления на човешкия дух. Поставени в една среда, изпълнена с младежки порив към науката и просперитета, творбите на Стоимен Стоилов стават символи на стремежа към съвършенство.
Модератор на идеята е Валерий Д. Пощаров, който е и автор на специално издадената за случая студия „Алегориите на Стоимен Стоилов“.
Още много млад, художникът Стоимен Стоилов прозира, че картината не е илюстрация и че интелигентният автор притежава оръжието, да изгражда визия, зад която да има повече послания от видимото. Пътувайки във Времето, той открива стария език на алегорията, присъствал най-вече в литературата и в театъра. Алегорична е цялата митология, въпреки привидната буквалност на разказа си. През Ренесанса Леонардо и колегите му рисуват поредица от алегорични творби.
Създавайки през 2014 г. двата проекта за Икономическия университет, Стоимен Стоилов беше наясно, че огромните му картини ще са в среда на високодуховни и интелигентни хора. Сюжетността, която изгражда, поднесена с най-характерната естетико-пластическа авторова изразност, е изпълнена с мъдрост и виталност. Да се създаде обобщен алегоричен образ на морето и брега е предизвикателство. Но мисля, че за художника, родил се и израснал във Варна, това беше апотеозен творчески шанс! След толкова мащабни проекти в Европа, Америка, Австралия, той прие идеята като знак за съдбовно завръщане към дълбоките корени на древния бряг, на който се е родил.
Траките изповядват убеждението, че има три нива на съществуването: подземно, земно и небесно. Но като потомък на стари цивилизации, живели на брега на едно древно море, Стоимен Стоилов предпочита да направи перифраза и да ни въведе в опоетизирани алегорични действия, случващи се на сушата и във водата. „ Алегория на брега“ символизира земното съществуване, с неговата относителна метафизичност и „хоризонтална“, подчинена на гравитацията, съдбовност. Материкът е средище на различни случвания от житейско и духовно естество. Над хора и животни, над страсти и въжделения грее с милостивата си, оплождаща и топла светлина Слънцето. Но брегът е ласкаво милван или яростно връхлитан от Голямата вода. На дъното на морета и океани, с потъналите кораби, знаци и артефакти на изчезнали цивилизации, е написана скрита история. Там миналото тъне в мистичност, а „олекналите“ фигури на герои от легендите забравят за своята материалност и търсят път нагоре, към възвишеното. В „Алегория на морето“ Стоимен Стоилов затваря кръга на живота, родил се в голямата вода и еволюирал до ЧОВЕКА, който чрез изкуството ще търси път към съвършенството на Създателя. Театрално изградените композиции върху огромните платна ни въвеждат хипнотично в действието, което е полифонично съжителство на познати и непознати сцени и митологеми с различни времеви адреси.
Ще отделя внимание на няколко характерни белега в творчеството на Стоимен Стоилов, които са се превърнали в негова „запазена марка“ и биха ни помогнали в разчитането на знаците и символиката в двете алегории.
На първо място, това е „стоиловската“ човешка ФИГУРА. Една сентенция на древногръцкия философ Протагор гласи: “Човекът е мярка на всички неща“. В който и период от творчеството на Стоимен Стоилов да надникнем, ще открием ЧОВЕКА в центъра на действието. От най-ранни години художникът демонстрира ренесансово преклонение към анатомията и хармоничната красота на тялото, изведена до идеал от античността. Но и неговите предшественици от късния Ренесанс са разбрали, че след Леонардо, Микеланджело и Рафаело е напразно усилието да се рисуват или ваят перфектни човешки фигури. След мрачното ранно Средновековие, Бог като че ли „спуска“ почти едновременно на Земята тези гении и подкрепя талантливите им ръце, за да създадат ненадминато и до днес съвършенство. Но нека кажем, че през късния Ренесанс художникът, който задължително е добър рисувач, започва да търси и други компоненти на своята изразност. Така се ражда маниеризмът, позволил си да внесе аргументирани деформации в класическата фигура, с които авторът подкрепя търсеното внушение. Андреа Мантеня рисува за първи път картина с човешки фигури в реален ръст, които са застинали в условна статичност. Жестът и позата се превръщат в език на нова пластичност. Ботичели „разтегля“ оптически раждащата се Венера, за да подсили грацилността &. Стоимен Стоилов неведнъж е споделял, че ако трябва да бъде отнесен към някакъв стил, то това е маниеризмът. „Уловеният“ миг на движението, натоварено със семантичност, условното обръщане в профил /напомняне за римските монети и камеи/, изведеният жест като характеристика на типажа и действието, удължените или съкратени пропорции в иначе анатомичните фигури, са любими похвати на художника. Това подсилва алегоричното внушение и театралността на визията, а в по-ранните творби на Стоилов анатомичните хиперболи внасят и драматичност. ЛИНИЯТА И РИСУНКАТА са свещени за художника, защото в тяхната първичност, въздушност и лаконичност е закодирана духовността на персонажите /Случайно ли Леонардо оставя след себе си най-вече рисунки?/. След това материята, замесена от цвят и светлина, изпълва пространствата. На извисената женска красота Стоимен Стоилов противопоставя изразената мъжка суровост и първичност, характерни най-вече за траките. Митологичните герои са полуголи, за да подчертаят божествената първична красота на тялото, а леките драперии подсилват театралността.
ФАУНАТА в творбите на художника е също с оригинален образен език. Оная, още праисторическа неотделимост на човека и животното, предизвикала „художниците“ през късния палеолит да изрисуват пещерата в Ласко, е обсебила и Стоимен Стоилов. /„Защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е една“, Еклесиаст 3:19 /. Художникът натоварва животните в картините си с мълчалива, но често значима роля и смисъл. Древната риба е начало на живота и Христов символ, муфлонът е мъдрост, еднорогът е митична сила и дълголетие, гларусът е море, поезия и полет, рибокентаврите са приказност… От библейските рогове човекът ще изработи музикални инструменти, с които да възвестява началото на битките, но от тях той ще пие и виното на победите. Интересно би било да се направи една галерия от всевъзможните животински „екземпляри“, родени от въображението на Стоимен Стоилов и населили неговите творби във времето. Би се получил екзотичен Ноев ковчег.
ТЕАТРАЛНИТЕ АКСЕСОАРИ в картините на Стоимен Стоилов са физиономична част от „сценографията“ му. Античното изкуство е отделило специално място на шлема. Той е важен боен реквизит и знак за ранга и властта на този, който го носи /Атина Палада/. Картината „Спорът между Ахил и Агамемнон“ на Феличе Джани е истински парад на шлемовете. Но Стоимен Стоилов дава на своите опоетизирани герои шлемове с коне, птици, еднорози, намеквайки за духовните битки между хората. Шапките са подобие на тези, които са носили древните магове или шутове, а често художникът ги трансформира в красиви флорални мотиви. Сцените от „Комедия дел Арте“ са наситени с пъстроцветни костюми. Особено място сред символните аксесоари на художника има МАСКАТА. Със златни маски са погребвани някои тракийски вождове. Но те са най-вече антропологични писма за бъдещите археолози. Освен като карнавален аксесоар, Стоимен Стоилов използва маската най-вече като символ на прикритата двойственост. В редица негови картини тя, анимирано, в последователни кадри, е строшена, като присъда срещу двуличието и подлостта.
А сега нека се опитаме да „влезем“ в двете внушителни композиции и ако е възможно, да се почувстваме като част от „действието“.
Той е линията на съдбовната среща на сушата с Голямата вода, от която преди милиони години изпълзява ЖИВОТЪТ. Брегът е символ. Само тук живеят през хилядолетията хора, за които морето е религия и препитание. Нали Христос отиде най-напред в Капернаум, при рибарите, за да посее своето учение? Праотецът в долния ляв ъгъл на композицията е понесъл на главата си древната лодка, като свещен предмет. По виещата се крайбрежна пътека, над отвесни скали и край приказни заливи крачи ЧОВЕКЪТ, понесъл на плещите си огромната риба като символ на Христовата вяра, но и като неразделна част от същността си. Лицето му излъчва аскетична суровост, но и просветленост. Можем да приемем епизода като алегория на носенето на кръста. Стоимен Стоилов обгражда сакралния човек с галерия от женски образи. Пред него е млада жена, слязла от ренесансова фреска и придържаща газена лампа, като мъничък маяк за любимия, който все още не се е върнал от морето. Над него са три женски образа, които бихме могли да отъждествим с Вярата, Надеждата и Любовта, без които земният път е немислим. И навярно Вярата е тази с птицата на рамо, защото косите & прехождат в нов триединен образ, като символ за продължение. А старинният клоун-жонгльор в ляво-горе ни припомня, че животът е трудно равновесие между радости и скърби /двете червени топки/.
Цялата дясна част на композицията е алегория на изкуството и духовността. Има ли по-благодатно място за случването им от брега? Човешката история с безбройни примери ни отговаря на този реторичен въпрос. Самият древен Одесос го потвърждава. Стоимен Стоилов „обръща“ действието и героите му огледално на лявата половина, постигайки симетрия и баланс в композицията. Но тук разчитаме знака и на откъсващата се от битийността духовност. Различни групи от хора, аксесоари и знаци символизират изкуствата. Прокрадващите се сфуматирани фрески напомнят за ренесансовите образци; декоративно стилизирани глава, човешки крак и риба ни канят в странен час по анатомия с професор Стоимен Стоилов; виолата е спомен за Орфей, а белезите по нея са знак за страданието в изкуството; човекът е свалил театралната си житейска маска, за да бъде разпознат от мъдрия еднорог; две двойки ни отвеждат към античния и късно ренесансовия театър и нарът, а не ябълката символизира трудната любов между мъжа и жената. Героите са мълчаливи и говорят най-вече с жестове. Иносказателният език на художника натоварва творбата с особена мистичност.
Интересна и символична е горната дясна част на композицията. Летящата фигура не е на ангел от християнската иконография, а по-скоро на такъв от богомилските апокрифи. Той е с човешки образ и е по-скоро пазител на всичко, случващо се на брега. Но Стоимен Стоилов го е натоварил и с морална семантичност. Като че ли той хвърля с лявата си ръка маската и я разбива с дясната. „Строшете двуличието и подлостта в себе си“ - изрича ангелът към простосмъртните!
Не напразно колоритната гама на „Алегория на брега“ е топла, преливаща от пастелната охра, през топложълтото и оранжевото, до огнено червеното. Животът на брега, с неговата битийност и духовност, протича под палещите, оплождащи лъчи на слънцето. С тънко нанесен живописен слой и майсторски велатури Стоимен Стоилов придава ефирност на изображението и усещането за малко материя върху платното.
Пренасяйки ни в лазурните глъбини на Голямата вода, Стоимен Стоилов изгражда композиция, изпълнена с хармония. Тук тя е построена съвършено симетрично спрямо въображаемата осева линия, която „разполовява“ рибата и условно разделя централната двойка мъж-жена. Любовта, с нейната библейска, светла или драматична същност, е център на драматургията в предния план на композицията. Художникът разменя ролите на Адам и Ева, навярно пренасяйки ги в друго време. Библейската жена крачи през живота красива, горда, необременена и… с маска в дясната ръка. Адам е в сезона на любовните ухажвания и с шапка на пъстроперест мъжкар „пее“ любовни химни, примамвайки Ева с нар. В митологията този плод семантично е свързан с мъдростта и използвайки го много често, Стоимен Стоилов внася в изображението и малко нравоучение. Но художникът рисува най-често разпукан нар с окапващ се сок, създавайки деликатен еротичен символ. Зад библейската двойка се подава мъдрец с лавров венец на главата. Аз бих приел, че това е древноримският майстор на любовните елегии Овидий. С пясъчен часовник в ръка той отмерва времето на земното щастие и суета. Вдясно долу екзотичният морски владетел сочи загатнатите артефакти на дъното, като знаци на изчезнали цивилизации. Едновременно с това ръката му, заедно с крачещата Ева, кадрират странно образа на жена, окичена със земни блага и цветя. Тя напомня за богинята на плодородието Деметра и алегорично свързва земята с живителната вода. Но Деметра закриля и свещения съюз между мъжа и жената, и с мъдрост наблюдава случващото се.
Безспорната визуална доминанта в „Алегория на морето” е заемащата почти цялата лява част двойка фигури на мъж и жена. Веднага възниква асоциацията за митологичното открадване на Европа, пресъздадено в толкова много творби на изкуството през вековете. Аз предпочитам да виждам в мъжа атинския герой Тезей, който е победил минотавъра в лабиринта, построен от Дедал на остров Крит. В битката му е помогнала Ариадна, дала му спасителното кълбо прежда, с което да намери изхода. Артистичният Тезей на Стоимен Стоилов е с трофеен шлем на главата и цялото му състояние излъчва достойнството на победителя. Ариадна е щастлива доброволна пленница и повтаря победния жест на Тезей. Най-после е спечелила сърцето на любимия мъж. На коляното на героя има нар, който окапва сладостта си…
Третата двойка в композицията е потънала в мистичен унес и съзерцание. Тук Стоимен Стоилов потапя героите си в студената колоритна гама и те са като изплували от морето видения. Мъжът държи наръч с нарове, които се сипят пред младата жена. Дали това не е подземният бог Хедес, съблазняващ отвлечената прекрасна дъщеря на Деметра Прозерпина? Тя е вкусила сладките зърна на екзотичния плод и е вече негова пленница.
Богатите алегории на любовта в композицията са огласяни сякаш от божествена антична музика и са увенчани с две символни фигури. Вляво своеобразна митологична богиня, наблюдаваща действието, сочи с пръст нагоре. Паралелно на нея, вдясно, летяща мъжка фигура, наситена с идеализирана одухотвореност е протегнала покровителствено ръката си над героите на Стоимен Стоилов. Волно или не, но въображението ни прави паралел с центъра на величествената композиция на Рафаело „Атинска школа”. Там Платон сочи с пръста на дясната си ръка нагоре, към Божественото вдъхновение, а Аристотел е разтворил покровителствено длан, символизираща силата и благородството на земния разум.
Безспорната авторова художествена провокация е огромната риба, застинала метафизично над красивото и драматично действие. Както споменах и по-рано, тя е неизменен символ в творчеството на художника. Праисторически спомен за зародилия се във водата живот. Сега Стоимен Стоилов е изградил върху гърба & кубистична композиция, а под нея потъват към дъното малки геометрични абстракции. Тези, на пръв поглед, абсурдни за естетиката на картината „чужди тела” са показател за необремененото художническо въображение. Древната риба носи атрибутите на една нова култура, като символ на променящото се, но вечно живо изкуство, а потъващите късове хартия са като писма от бъдещето. А там, на морското дъно, те ще се превърнат в артефакти за следващи цивилизации.
Двете голямоформатни алегорични композиции на Стоимен Стоилов са апотеозно преклонение на автора пред непреходната духовност.Сред толкова много тленна физическа красота, тя е божественият ореол на Човека. Както казват древните: „Cosa bella mortal passa, e non d'arte!” - Хубавото при смъртните отминава, изкуството остава.