Вашата колекция е празна
На откриването на своята изложба „Акварел, живопис, керамика“ в галерия „Кавалет“ във Варна Стоимен Стоилов обясни на събралите се около него почитатели на неговото изкуство как създава своите картини. Тогава той заяви, че първоначално няма ясна представа как ще изглежда завършената творба. Това твърдение не е кокетиране със зрителя. То само разкрива една страна от творческия подход на художника при изграждане на асоциативен образен свят. Творбите на Стоимен Стоилов представляват композиции в композицията – основните изображения са допълнени с многи изящно разработени детайли, които правят картините богати и поетични. В процеса на работата художникът непрекъснато преизгражда структурата на творбата, като чрез колажи и разнобразяване на фона свързва и обединява основните образи в общо послание. Своя замисъл той изразява и в наименованието на картините.
Такъв начин на художествено мислене издава изграден личен стил и - в по-общ план - личен възглед за изкуството. Той е резултат от опита, който години наред художникът натрупва, работейки в областта на рисунката, графиката, илюстрацията, живописта, керамиката, гоблена. За посветените зрители, които имат известни познания по история на изкуството, не е трудно да направят смислови и образни паралели между изображенията в творбите и много познати художествени образци. Тези образци са преобразени и наситени с нови значения, така че изграждат ново художествено пространство. Детайлите и образите в картините ни препращат към древни култури и към европейския авангард от началото на ХХ век. Могат да се разпознаят реминисценции от изкуството на древна Персия и Гърция, от сюрреалистичните видения на Бош, от емблематични творби на Пикасо, Брак, Миро, Клее, Анри Русо – Митничаря, от съвременните графици Бруновски и Гажович, от руските художници Л. Попов, М.Шемякин и други. Богатата мозайка от персонажи, вплетени в митологични пластове и пластичните похвати служат на художника да изрази устойчивата жизненост на човешките стремежи, цели, чувства, страсти и потайности. Те са подхранвани от мисълта за властта и за жената, която неизменно присъства като образ във всички творби. Изкуството на Стоимен Стоилов е вивисекция на чувствата, видени чрез миналото. Това общо впечатление се създава от многообразието на образни внушения, повтарящи се в различни варианти. В изложбата са представени 35 творби, сред които преобладават живописните и керамичните. Те са обособени в цикли или са с близки по смисъл наименования: „Античен театър“, „Пътуващ театър“, „Средновековни хроники“, „Средновековни фрагменти“, „Послание от старите хроники“, “Хроника на чувствата“, „Синята риба“, „Актрисата“,„Маринистът“, „Керамика“ и други.
Представените работи на художника се различават като композиция и пластика, но имат и много общи характеристики. Тъй като изображенията са наситени с детайли, студийни рисунки, различни декоративни и цветови разработки, Стоимен Стоилов използва няколко оригинални и ясни за прочит от зрителя композиционни прийома. В цикъла “Антични мотиви” този начин за доизграждане на композицията е с ограждане на платното по трите страни с плътен цвят, който създава впечатлението за патина. Изображенията изглеждат така, като че ли някой е извадил образите от забравата на времето. В други творби тази ”патина” е заменена със завеса на сцена. На сцената, според художника, свободно и безвременно се развива сюжетът на творбата. Организиращ принцип в някои творби са шнуровете и печатите, които ги обграждат. Те материализират “въображаема кореспонденция”, сякаш насочена до различни хора. Недостигнала до тях, тя поражда отново желание у художника за диалог. Така се създава низ от послания, които отново се връщат при него. Някои от рисунките са изпълнени върху папирусна основа, съчетана с лята хартия, преге и колаж от тъкани и дантели. Тези материали свързват в обща идея почти анатомичните рисунки на персонажите и им придават допълнителна характеристика. Например дървената палитра с нарисуваните върху нея облачета, която държи художникът- маринист, както и дантелите на актрисата, които са част от нейната маска, са досегаеми аксесоари, които приближават образите към зрителя. Зад естетизираните детайли, понякога наивни и затрогващи, прозира малкият ограничен свят на човека – една апокалиптична фантастична действителност, която насочва мисълта към разруха и борба. В оценката на художника те нямат еднозначен отговор, имат само различни проявления. В тяхното лоно израстват древните съкровени радости и любовта.
Основните персонажи в творбите са мъжът и жената, видени от художника в различни роли и ситуации. Най-често те са изобразени в един утопичен или митологизиран свят. Идеализираният им образ и някои от многото - свързани с него дребни детайли - правят създания, като чи ли родени от глъбините на подсъзнанието. Техните лица се раздвояват, разтрояват, сякаш се движат или пък сменят своите маски. Главите и телата на повечето изображения са на фигури в профил,но зеницата на окото им е насочена към зрителя. Мъжките персонажи са воин-конник, рицар, номад, т.е. мигриращият, движещ се човек, стремящ се към цел, недокрай ясна на него дори. По пътя към нея той е натоварен и ограден от много дребни, красиви и значещи много за него неща, към които е привързан. В някои творби се появяват изображения, напомнящи вавилонската кула.Тя е представена със спираловидна конструкция. Тази форма се повтаря по шлемовете и шапките на воина-конник. Вавилонската кула служи и като самостоятелен образ, за да обясни някаква динамична ситуация в творбите, тъй като тя се свързва с разселването на народите и със смесването на езиците. Освен като носители на победата, мъжките персонажи са изобразени и в ролята на клоуни или малки човечета с лица, нарисувани като маски. Фигурите са със скъсени пропорции, а понякога техните жестове издават примитивни състояния и инстинкти. Жената-спътница, носителка на благополучието и плодородието, е вторият основен персонаж в творбите.Тя е реалност, но и видение и спомен. Тя е жрица, гадателка и актриса, създателка на дребните неща от ежедневието, които са част от живота. Представена е като двигател на чувствата. Олицетворява влечението, страстта и любовта, но е обградена от суета. Тази ù същност е изобразена чрез облеклото и чрез многото дребни, значими, любими предмети и образи, с които е свързана. Паралелно с тези си черти образът на жената впечатлява с цялото си великолепие, изразено чрез косите – корони от растения, корени и плодове. Съподчинени образи в творбите са конят, овенът, еднорогът, птиците, рибата, пясъчният часовник и ръката. Те са свързани с главните образи и понякога се явяват тяхна персонификация или дори изразяват тяхната основна същност. Конят - почиващ, препускащ, галопиращ, изразява воинското начало. Той носи част от същността на владетеля. Понякога чрез шлема – глава на кон, владетелят се е срастнал с животното. В творбите конят, заедно с птицата, са вестители,символизиращи човешкия устрем. С подобни функции са натоварени овенът и еднорогът. Те са едновременно пренасяни в жертва животни, но и символи на чистотата и привързаността, тъй като са спътници на конника в живота. Самостойно значение има рибата. Осмислена като създател на живота, тя е свързана с водата. В живописните творби на Стоимен Стоилов рибата е изобразена като самотен екземпляр. Тя плува в сините дълбочини,оставяйки следи от сложни пътища. Пясъчният часовник не само отмерва времето, а и създава усещане за крайност и повторяемост на нещата. Наред с това той е бремето, което носим в себе си. Ръката с линиите на съдбата напомня за нашата предопределеност. В някои изображения тя прилича на амулета – ръката на Фатима. Най-впечатляващи в творбите на Стоимен Стоилов са майсторското рисунъчно изграждане на образите и чудесните цветови съчетания, които правят творбите желани. В керамиката и акварелите наред с прецизната контурна рисунка може да се забележи почти мозаечна разработка на формите и цветовете. В рисунките студийните скици на човешки фигури са с анатомична прецизност, но с неверни пропорции. Уголемени или скъсени са отделни части на тялото. Светлосенъчното изграждане на лицата, които издават характера на персонажите, представлява мрежа от разнородни щрихи и орнаментирани детайли, които въздействат почти като татуировки. По този начин изображенията преминават в сюрреалистични образи. Особен език имат ръцете.Те са възлести, със старателно разработени контури. Ръката държи копието или друго оръжие, показва пътя, изразява чувства. Ръцете притискат до гърдите жертвено животно, а жестовете показват действието и определят връзката между образите. В творбите на Стоимен Стоилов личи богатата професионална култура на художника и привкусът му към детайла, който от своя страна поражда необходимостта от доразвитие на предишния. В картините има образи, срещани някъдеи някога в изкуството и в живота. Те привличат със затрогващата атмосфера на скритите сцени и на островчетата от натрупани остатъци от света на преминалите реални и въображаеми номади. Творбите открехват оголената същност на човешката природа, без обаче художникът да се ангажира непременно и винаги с някаква строга оценка на доброто и злото. Изключителна роля за привлекателността на творбите има цветовата организация в картините, която звучи като акорди, които обединяват изображенията в една цялост.
Виолета Вълканова