0

Вашата колекция е празна

14 Март, 2014

50 години по-късно публикуваме четири писма на Васил Иванов, създателят на "Космическата графика", до СБХ и до Тодор Живков, по повод на „забранената“ му първа изложба от цикъла „Космос“. Публикуваме писмата без редакция, като сме си позволили единствено да подчертаем най-интересното.

 

До ръководство на СБХ

 

Другари,

Помислих върху решението на комисията за моята изложба.

Смятам, че с мен се постъпи крайно грубо и нечестно. След няколко срещи и прегледи бяха отделени и одобрени около 50 табла. Аз поръчах афиши и покани. Подредих салона. В резултат на един нов преглед ми се препоръча да сменя две-три картини и някои надписи. Възразих, но се подчиних. И пред часа на откриването, намерих вратата на изложбата си заключена.

Нима това е израз на нашия нов морал и ново отношение към изкуството? Нима всичко това е в духа на последния партиен пленум?

Не мога да разбера кое накара комисията да забрани моята първа изложба, посветена на великите съветски космически открития.

Безпомощен пред неаргументираната сила, аз се обърнах към другаря Тодор Живков с молба моята изложба да бъде открита и обсъдена свободно. Ако това е неудобно, нека тя бъде запазена в сегашния си вид и обсъдена в тесен кръг от специалисти.

Аз искам да чуя обоснована критика на своето творчество, на своите търсения, които дълбоко съм убеден, имат здрава съвременна реалистична основа.

Аз апелирам за повече етика и обективност.

 

6 юни 1964 г.

Васил Иванов

 

 ---

 

До Първия секретар на ЦК на БКП

Другаря ТОДОР ЖИВКОВ

 

Копие:

Др. М. Григоров

Др. Вен. Коцев

Др. П. Вутов

 

Уважаеми другарю Живков,

Едно грубо посегателство, което попречи на партийната политика в областта на изкуството, ме заставя да се обърна лично към Вас.

Вече цяла седмица, в изложбената зала на ул. „Гурко“ 62 е подредена, но заключена, моята изложба от графични табла, посветени на героичния подвиг на съветския човек в завладяването на космоса.

Изложеното е само една малка част от много картини, плод на творческа фантазия, подхранвана от най-реални постижения на съвременната философия, астрономия, кибернетика и космонавтика.

Като член на Съюза на българските художници, аз показах предварително в няколко срещи на съюзна комисия от специалисти това, което бях отделил от големия цикъл „Космос“. Комисията го прие. Въз основа на това, отпечатах афиши и покани. Подредих в отпуснатата ми съюзна зала табла. При един нов преглед на комисията аз се съгласих да сменя две-три картини, преценени несправедливо като неподходящи. Мислех, че всичко е в ред. Но малко преди откриването на изложбата, след като пред входа се бяха събрали поканените, комисията на СБХ ме изненада с това неочаквано и страшно обидно решение: от разрешените вече около 60 табла да оставя само десет, а всички други да сменя със стари и показвани вече в други мои изложби творби: пейзажи, акварели и др. Това означава пълна забрана на моята първа изложба от цикъла „Космос“. Това означава най-груба и необоснована забрана върху произведения, създадени под вдъхновението от съвременните епохални открития на науката и техниката. Това означава груба принуда да се откажа от своята творческа съвест, от своите усилия да вървя по пътя на истинската актуалност. И това е опит да бъда върнат назад, да се откажа от своите произведения, посветени на космическите открития, които чертаят нов период в творчеството ми.

Защо така се постъпва с мен?

Нима този начин на действие може да бъде израз на партийната политика на убеждаване, а не на администриране в областта на изкуството.

Недоумявам дълбоко потресен.

Стоя пред заключената си изложба и мисълта ми ме води към Вас.

Моята молба е да се запази изложбата ми така, както бе одобрена първоначално. Нека тя бъде открита за свободно обсъждане от нашата естетическа и обществена мисъл. Ако колебанието надделее, нека моите космически табла бъдат обсъдени от тесен кръг специалисти в атмосферата на една спокойна приятелска дискусия, в която да вземат участие членовете на комисията и поканени от мен специалисти.

С уважение: Васил Иванов

София, 6 юни 1964 г.

 

 ---

 

ДО РЪКОВОДСТВОТО

НА

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

 

М О Л Б А

от Васил Иванов, член на СБХ

 

Уважаеми другари,

Както Ви е известно, на 2 юни 1964 година в отпусната ми от Вас изложбена зала на улица „Гурко“ 62 подредих 60 свои графични табла, посветени на съветските успехи в борбата за завладяване на космоса. Преди това, съюзна комисия в няколко срещи с мен прегледа избрани за показ творби и ги одобри. По-късно се поиска аз да сменя някои картини и надписи. Възразих, но се подчиних. Пред самото откриване на изложбата, членове на комисията и на съюзното ръководство след спорове отложиха откриването на изложбата.

Няколко дена изложбата ми стоя заключена. Аз чаках огорчен. На 6 юни 1964 година дадох писмо на съюзното ръководство, с което предлагах моята изложба да бъде открита и обсъдена свободно или пък, ако това е невъзможно, да бъде обсъдена в тесен кръг от специалисти. Очаквах, че това ще стане. Вярвах, че ще чуя обоснована критика на своето творчество, на своите търсения и своите опити, които, и сега съм дълбоко убеден, имат здрава реалистична основа.

Като съюзен член аз мисля, че можех и мога да апелирам за повече обективност в преценката на произведения, които посвещавам на едно от епохалните съвременни открития. Както тогава, така и сега аз съм убеден, че съм постъпил напълно в духа на партийната и държавна политика от ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум на ЦК на БКП насам.

Известно е, че за случая аз писах и на др. Тодор Живков, като настоях моите космически табла да бъдат обсъдени в атмосферата на една спокойна приятелска дискусия, в която да вземат участие членове на комисията и поканени от мен специалисти.

Тъй като от тогава до сега изминаха повече от шест месеца и аз не получих отговор на своето писмо, принуден съм отново да се обърна към Вас да ми се разреши изложба на картини, посветени на съветските завоевания в борбата за покоряването на космоса. Настоятелно моля да бъда разбран. Убеден съм, че съм на прав път в своите усилия да създам нещо ново за нашата съвременност. Аз упорито продължавам да рисувам табла с космическа тематика. Но нали трябва да живея и да се храня? Ако наистина греша, нима съюзната етика не позволява моето творчество да бъде обсъдено, за да ми се кажат открито и приятелски недостатъците?

Не съм убеден дали моето писмо до др. Тодор Живков е стигнало до него. Затова отново се обърнах с писмо до него, препис от което прилагам.

Чакам Вашия отговор.

С уважение

София, 20 декември 1964 година

Васил Иванов

 

 ---

 

ЦК на БКП

ЧРЕЗ др. ВЕНЕЛИН КОЦЕВ

за др. Тодор Живков

и др. Митко Григоров

 

(откъс)

 

Уважаеми другари,

...

От 2 юни до днес изминаха повече от шест месеца. До сега аз не съм получил отговор на писмото си до съюзното ръководство. Не зная дали писмото ми до др. Тодор Живков е стигнало до него. Забраната на моята космическа изложба се коментираше най-различно от художници и културни дейци. Правеха се догадки и неправилни изводи. Аз мълчах и чаках. Мислех, че всичко се дължи на някакво недоразумение и прекомерен страх от нещо, в което няма никакви опасности за развитието на нашето социалистическо изкуството.

...

Въпреки станалото аз не се разсърдих на партията и не престанах да работя. Създал съм нови табла и чакам откриването на възможност да ги покажа. Но аз живея крайно оскъдно. След забраната на изложбата ми, аз не намирам никаква официална подкрепа. Моля, да се направи нещо за премахването на създадената атмосфера. Това ще допринесе за обединяването на нашата творческа интелигенция в духа на партийната политика. Ще премахне и една несправедливост спрямо мен.

 

С искрено уважение: Васил Иванов

София, 20 декември 1964


Оставете коментар

Коментарите се преглеждат от модератор.

ИЗКУСТВО ПО EMAIL?