3 минути за прочитане
Вълчан Петров е от онези художници, за които не са необходими литературни упражнения, за да се изградят легенди около името му. Далеч от шумния обществен ритъм, Вълчан е изградил света си в подножието на Родопите. Тракийският вятър едва носи обърканите песнопения на съвременния човек, а домът му прилича на раннохристиянски храм, построен върху основите на езическо светилище. Изправен пред дворната порта, човек вижда един дълъг канап, който води към голяма и тежка камбана. Това е звънецът. Чува се далечният глас на Вълчан. След известно чакане той се появява - сади нещо в горния край на градината си.
Прочетете още 
4 минути за прочитане
Навярно това ще прозвучи странно, но едно от най-честите търсения в интернет, когато хората се интересуват от картини, е "картини за спалня". "Картини за стена" (абсурдна и неправилна формулировка по същността си) също е с много висок процент на заявките и предвид всевъзможните арт инсталации и пърформанси, натрапвани ежедневно от концептуалистите, това е категорична победа за изящните изкуства в своята класическа форма. Но нека се върна на "картини за спалня" - не защото тези творби се експонират по презумция на стена, а защото това търсене събужда някои интересни противоречия, които бих искал да анализирам в контекста на антропологията на изкуството.
Прочетете още 
2 минути за прочитане
Публикувам тези данни с уговорката, че пазарът на изкуство в света не е това, което е в България. Отбелязвайки този факт, не мога да не призная обаче, че страната ни е инкубатор на големи таланти и достойни имена за световната сцена на изящните изкуства. Цитираните стойности не интерпретират произхода на авторите или тяхната националност, а визират характеристиките на отделните пазари. По всяка вероятност в тези сделки присъстват и много произведения на български автори, или такива с български произход, но те са реализирани основно на чуждите пазари. Търговията с изкуство е съсредоточена основно в три страни, които покриват 83% от световния пазар. Тази статистика е дотолкова плашеща, че провокира големите играчи на тази сцена да търсят реализация в някоя от тези три държави - САЩ, Китай и Великобритания.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Подобна ретроспективна изложба на големия български маринист се организира и открива за първи път в родния му град, след смъртта му през далечната 1951 г. Причините за това са различни и може би най-съществената е, че творбите му са разпилени най-вече в частни колекции из цялата страна и чужбина. Липсва фамилна и обществена културна памет за този художник, поради което името му е потънало за дълги години в забвение. С благородните усилия на организаторите, на музейните и галерийните специалисти, както и на колекционерите, днес ние се прекланяме пред таланта и творчеството на големия ни класик и му искаме своеобразна прошка за забравата.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Разказ от първо лице за първите срещи с изкуството и годините в Академията.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Драган Немцов разказва за приятелството си с Кристо, за срещите си с модерното изкуство и за необходимостта на един творец да експериментира. На близо 80 години Драго започва да рисува върху своя iPad и създава стотици дигитални творби.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Вълнуващ разказ за живота и изкуството от първо лице. Ради Неделчев споделя за трудните и красивите моменти, които са го изградили като творец.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Никола отдавна ме представя като свой близнак с изостанало развитие - това е и простото обяснение за "привидната" разлика във възрастта. Като юноша, когато му подаряват първите маслени бои, изтърва единствения автобус от Чирпан за Колю Мариново и тръгва пеш посред най-вълчата зима на 26 км в посока север. Тръгва с единственото желание да нарисува първата си картина, както и става, но преди това предвидливо записва -"Ако загина, да живее Рембранд!". Петдесет години по-късно той ме завежда на същото място и така откривам за първи път силата на Тракия и нейните хора.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Преди 40 години за пръв път видях творба на Петър Чуклев. Казваше се „Старият клоун” по Шарл Бодлер, изпълнена с графичната техника „суха игла”. Лицето изпито и набраздено от дълбоки бръчки, погледът изразителен, с някаква затаена тъга, дългите пръсти на ръката, чувствено извити нагоре. Онзи, който забавляваше и разсмиваше хората, излъчваше някаква скрита болка и умора от живота. И днес не мога да обясня чувството, което изпитах тогава. Стоях онемял и потресен от дълбоката човечност на образа. От тогава се привързах към изкуството на Петър Чуклев.
Прочетете още 
1 минути за прочитане
Стара софийска къща в квартал Оборище, дървено стълбище води до светло таванско жилище с красива тераса към оживен столичен булевард. Когато тук са живели Васил Иванов и неговата съпруга Елисавета Йосифова, слънчевото утро не е било прекъсвано от шума на трамваи. Прозорците са били отворени и вятърът е танцувал с ефирните завеси под звуците на братски песни на Петър Дънов.
Прочетете още 
23 минути за прочитане
Двадесет и пет години съзнателен живот и реализация в една професия не са малко. Но „галерист“ не е просто обичайна професия, няма такава специалност в университетите, няма учебници за нея и така е по цял свят. Галеристът трябва да е специалист и мениджър, да създава физиономия и стратегия на галерията си, когато тя е частна, да более истински за културните процеси, да мисионерства духовно, да е посветен на художника, да намира формула да спасява икономически галерията си, особено в държава, с отсъстващ културен климат и ширеща се политическа културофобия. Натъжавам се, като си помисля колко галерии възникнаха и изчезнаха в тези 25 години на „преход“. И като слушам отзивите на специалисти и познавачи, на мастити журналисти и видни художници, ще взема да повярвам, че не съм профукал този четвърт век от живота си. И може би имам право да започна да нахвърлям по някое споменче върху белия лист...
Прочетете още 
