10 минути за прочитане
Буквално преди няколко дни големият български, а и европейски художник Стоимен Стоилов завърши и подписа две монументални живописни платна (4х4 метра), които вече са разположени във фоайето на стогодишната класическа сграда на Икономическия университет. Те бяха поръчани от ръководството на авторитетното ни учебно заведение, за да се отбележат две юбилейни годишнини- 95 г. Икономически университет и 100 г. от построяването на академичната сграда. Преди един век арх. Никола Лазаров и скулптора Кирил Шиваров създават един от архитектурните шедьоври на Варна. Сега проф. Стоимен Стоилов дойде от Виена и рисува десет месеца двете мащабни композиции, с които „дописва“ красивото дело на своите предшественици. А ръководството на Университета начело с Ректора, проф. Пламен Илиев, вписва своите имена на меценати в историята на учебното заведение, редом с щедрите първосъздатели.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Вълчан Петров е от онези художници, за които не са необходими литературни упражнения, за да се изградят легенди около името му. Далеч от шумния обществен ритъм, Вълчан е изградил света си в подножието на Родопите. Тракийският вятър едва носи обърканите песнопения на съвременния човек, а домът му прилича на раннохристиянски храм, построен върху основите на езическо светилище. Изправен пред дворната порта, човек вижда един дълъг канап, който води към голяма и тежка камбана. Това е звънецът. Чува се далечният глас на Вълчан. След известно чакане той се появява - сади нещо в горния край на градината си.
Прочетете още 
4 минути за прочитане
Навярно това ще прозвучи странно, но едно от най-честите търсения в интернет, когато хората се интересуват от картини, е "картини за спалня". "Картини за стена" (абсурдна и неправилна формулировка по същността си) също е с много висок процент на заявките и предвид всевъзможните арт инсталации и пърформанси, натрапвани ежедневно от концептуалистите, това е категорична победа за изящните изкуства в своята класическа форма. Но нека се върна на "картини за спалня" - не защото тези творби се експонират по презумция на стена, а защото това търсене събужда някои интересни противоречия, които бих искал да анализирам в контекста на антропологията на изкуството.
Прочетете още 
2 минути за прочитане
Публикувам тези данни с уговорката, че пазарът на изкуство в света не е това, което е в България. Отбелязвайки този факт, не мога да не призная обаче, че страната ни е инкубатор на големи таланти и достойни имена за световната сцена на изящните изкуства. Цитираните стойности не интерпретират произхода на авторите или тяхната националност, а визират характеристиките на отделните пазари. По всяка вероятност в тези сделки присъстват и много произведения на български автори, или такива с български произход, но те са реализирани основно на чуждите пазари. Търговията с изкуство е съсредоточена основно в три страни, които покриват 83% от световния пазар. Тази статистика е дотолкова плашеща, че провокира големите играчи на тази сцена да търсят реализация в някоя от тези три държави - САЩ, Китай и Великобритания.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Подобна ретроспективна изложба на големия български маринист се организира и открива за първи път в родния му град, след смъртта му през далечната 1951 г. Причините за това са различни и може би най-съществената е, че творбите му са разпилени най-вече в частни колекции из цялата страна и чужбина. Липсва фамилна и обществена културна памет за този художник, поради което името му е потънало за дълги години в забвение. С благородните усилия на организаторите, на музейните и галерийните специалисти, както и на колекционерите, днес ние се прекланяме пред таланта и творчеството на големия ни класик и му искаме своеобразна прошка за забравата.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Разказ от първо лице за първите срещи с изкуството и годините в Академията.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Драган Немцов разказва за приятелството си с Кристо, за срещите си с модерното изкуство и за необходимостта на един творец да експериментира. На близо 80 години Драго започва да рисува върху своя iPad и създава стотици дигитални творби.
Прочетете още 
0 минути за прочитане
Вълнуващ разказ за живота и изкуството от първо лице. Ради Неделчев споделя за трудните и красивите моменти, които са го изградили като творец.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Никола отдавна ме представя като свой близнак с изостанало развитие - това е и простото обяснение за "привидната" разлика във възрастта. Като юноша, когато му подаряват първите маслени бои, изтърва единствения автобус от Чирпан за Колю Мариново и тръгва пеш посред най-вълчата зима на 26 км в посока север. Тръгва с единственото желание да нарисува първата си картина, както и става, но преди това предвидливо записва -"Ако загина, да живее Рембранд!". Петдесет години по-късно той ме завежда на същото място и така откривам за първи път силата на Тракия и нейните хора.
Прочетете още 
3 минути за прочитане
Преди 40 години за пръв път видях творба на Петър Чуклев. Казваше се „Старият клоун” по Шарл Бодлер, изпълнена с графичната техника „суха игла”. Лицето изпито и набраздено от дълбоки бръчки, погледът изразителен, с някаква затаена тъга, дългите пръсти на ръката, чувствено извити нагоре. Онзи, който забавляваше и разсмиваше хората, излъчваше някаква скрита болка и умора от живота. И днес не мога да обясня чувството, което изпитах тогава. Стоях онемял и потресен от дълбоката човечност на образа. От тогава се привързах към изкуството на Петър Чуклев.
Прочетете още 
1 минути за прочитане
Стара софийска къща в квартал Оборище, дървено стълбище води до светло таванско жилище с красива тераса към оживен столичен булевард. Когато тук са живели Васил Иванов и неговата съпруга Елисавета Йосифова, слънчевото утро не е било прекъсвано от шума на трамваи. Прозорците са били отворени и вятърът е танцувал с ефирните завеси под звуците на братски песни на Петър Дънов.
Прочетете още 
